Н оворазработена система, съчетаваща изкуствен интелект и роботика, помага на мъж с тетраплегия да превръща мислите си в механични движения на ръката, включително стискане и освобождаване на предмети, като системата работи вече седем месеца без съществена промяна на настройките, съобщи Sciencealert.
Според изследователския екип на Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF) това е много повече от няколкото дни, през които тези настройки обикновено работят, преди да се наложи да бъдат калибрирани отново, което показва обещанието и потенциала на технологията.
Решаващо значение за системата за мозъчно-компютърен интерфейс (BCI) имат алгоритмите на изкуствения интелект, използвани за съчетаване на специфични мозъчни сигнали с конкретни движения. Човекът е можел да наблюдава движенията на роботизираната ръка в реално време, докато си ги представя, което означава, че грешките могат да бъдат бързо коригирани и да се постигне по-голяма точност при роботизираните действия.
„Смесването на обучението между хората и изкуствения интелект е следващата фаза на тези мозъчно-компютърни интерфейси. Това е, от което се нуждаем, за да постигнем сложна, подобна на живота функция“, казва неврологът Карунеш Гангули от UCSF.
Ръководейки роботизираната ръка само с мисли, човекът може да отвори шкаф, да извади чаша и да я постави под автомата за напитки. Технологията има голям потенциал да подпомага хората с увреждания в най-различни действия.
Сред откритията, направени в хода на изследването, екипът установява, че формата на мозъчните модели, свързани с движението, остава същата, но местоположението им леко се измества с течение на времето - нещо, което се смята, че се случва, когато мозъкът се учи и приема нова информация.
ИИ е в състояние да отчете това отклонение, което означава, че системата не се нуждае от често калибриране. Нещо повече, изследователите са уверени, че скоростта и точността на настройката могат да бъдат подобрени с течение на времето.
„Забележително е, че тук невропротезата беше изцяло под волеви контрол без никаква машинна помощ. Очакваме, че асистирането на базата на зрението може да доведе до забележителни подобрения в работата, особено при сложни взаимодействия с обекти“, пишат изследователите в публикувания документ.
Създаването на тази система не е нито просто, нито евтино - използват се мозъчни импланти и техника, известна като електрокортикография (ЕКГ), за отчитане на мозъчната активност, както и компютър, който може да преведе тази активност и да я превърне в механични движения на ръката.
Това обаче е доказателство, че вече разполагаме с технологията да видим кои невронни модели са свързани с мислите за кои физически действия - и че тези модели могат да бъдат проследени дори когато се движат в мозъка.
Виждали сме също, че подобни системи дават глас на хора, които вече не могат да говорят, и помагат на човек с тетраплегия да играе шах. Все още има много работа за вършене, но с усъвършенстването на технологията ще станат възможни все по-сложни действия.
„Много съм сигурен, че вече сме се научили как да изграждаме системата и че можем да направим така, че тя да работи“, казва Гангули.
