Д нес е Православна неделя. Така се нарича първата неделя от Великия пост, когато се припомня едно от най-важните събития в живота на Църквата: възстановяването на почитта към светите икони.
Това станало през 843 г. със съдействието на императрицата света Теодора.
Започва Великият пост, какво трябва да знаем
Преди това повече от сто години християните били разделени от спорове
за почитането на свещените изображения (основно икони). Още в 726 г. император Лъв Исавър забранил почитането на иконите, тъй като имало мнение, че християнската религия се е изродила в идолопоклонство. Настъпили големи смутове в цялата империя. За тях допринесла и властта, защото императорът или хора от обкръжението му взимали страна в чисто богословския спор.
Цялата империя се разделила на две яростно воюващи фракции - иконопочитатели и иконоборци.
Имало жестоки преследвания, постоянни смени на епископи и патриарси. Големи богослови от онова време се заели да изяснят въпроса за същността на иконопочитанието. През 787 г. Седмият вселенски събор точно формулирал дължимата чест на светите икони: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея личност.
Нещата временно се успокоили, но скоро с нова сила продължили споровете
и дори унищожението на прекрасни образци на ранното християнско изкуство (икони, стенописи, мозайки). Докато в 843 г. с църковен събор, свикан от императрица Теодора, най-после се сложил край на иконоборството и в Църквата възтържествувало православието. Това събитие се чества в първата неделя на Великия пост.
Днес почитаме и паметта на светия новомъченик Йоан Българин.
Като младеж той се отрекъл от вярата в Христос, но после се разкаял и отишъл да се кае в лаврата на Атон. След три години отишъл в Цариград и в църквата "Св. София" (тогава джамия) заявил, че е християнин. Веднага бил нападнат от тълпата и заклан в двора на църквата. Това станало на 5 март 1784 г.
