Новата година някога е започвала през март - ето защо

В тъмните дни на зимата започва новата година. Но януари не винаги е бил началото на новата година. В зората на съвременното отброяване зимните месеци не са били назовани в календарите, които са дали началото на най-популярната днес система за отбелязване на времето.

Наречен на Янус, бога на времето, прехода и началото, януари е изобретение на древните римляни. Ето странната история на този месец - история за астрономически грешки, политически промени и объркване на календара.

Първият римски календар

Хората отбелязват времето с календари от поне 10 000 години, но методите, които са използвали, са се различавали от самото начало. Мезолитните жители на Великобритания са следили фазите на луната. Древните египтяни са гледали към слънцето. Китайците са комбинирали двата метода в лунно-слънчев календар, който се използва и до днес.

Съвременният календар, използван в по-голямата част от света, се е развил по време на Римската република. Въпреки че се приписва на Ромул, основателя на държавата и първи цар, вероятно календарът се е развил от други системи за датиране, разработени от вавилонците, етруските и древните гърци.

С течение на времето научните познания и социалните структури на римляните се променят, както и календарът им. От основаването на републиката през 509 г. пр.н.е. до нейното разпадане през 27 г. пр.н.е. римляните неколкократно променят официалния си календар.

Първият вариант е с продължителност от 10 месеца и отдава почит на най-важното в ранното римско общество: земеделието и религиозните ритуали. 304-дневната календарна година започвала през март (Martius), кръстен на римския бог Марс. Тя продължавала до декември, когато в Рим било времето за прибиране на реколтата.

Римляните свързвали всяка година с датата на основаване на града. Така съвременната 753 г. пр. н. е. се смятала за първа година в Древен Рим.

Първоначалният календар включвал шест 30-дневни месеца и четири 31-дневни месеца. Първите четири месеца са наречени на богове като Юнона (юни); последните шест са номерирани последователно на латински език, което води до имена на месеци като септември (седмият месец, наречен на латинската дума за седем, septem). Когато реколтата била прибрана, се променил и календарът; зимните месеци просто нямали имена.

Лунният календар на Рим

Десетмесечният календар обаче не просъществувал дълго. През VII в. пр.н.е., по времето на втория римски цар Нума Помпилий, календарът е променен на лунен. Преработката включвала добавяне на 50 дни и заемане на по един ден от всеки от съществуващите 10 месеца, за да се създадат два нови зимни месеца с продължителност 28 дни: Януари (в чест на бог Янус) и Февруари (в чест на Февруари, римски празник на пречистването).

Новият календар бил всичко друго, но не и идеален. Тъй като римляните вярвали, че нечетните числа са благоприятни, те се опитали да разделят годината на нечетни месеци; единственото изключение бил февруари, който се намирал в края на годината и се смятал за нещастен. Имало и друг проблем: Календарът се е основавал на Луната, а не на Слънцето. Тъй като цикълът на луната е 29,5 дни, календарът редовно се разминавал със сезоните, които трябвало да отбелязва.

В опит да изчистят объркването, римляните наблюдавали допълнителен месец, наречен Мерцедоний, на всеки две или три години. Но това не се прилагало последователно и различни владетели допринасяли за объркването, като преименували месеците.

„Ситуацията се влошила още повече, тъй като календарът не бил публично достъпен документ. Той е бил пазен от жреците, чиято работа е била да го направят работещ и да определят датите на религиозните празници, фестивалите и дните, в които може и не може да се води бизнес“, пише историкът Робърт А. Хач. 

Раждането на Юлианския календар

Накрая, през 45 г. пр.н.е., Юлий Цезар поискал реформирана версия, която станала известна като Юлианския календар. Той е разработен от Сосиген Александрийски, астроном и математик, който предлага 365-дневен календар с високосна година на всеки четири години. Въпреки че е надценил продължителността на годината с около 11 минути, календарът вече е бил в синхрон със Слънцето.

Новият календар на Цезар имал още едно нововъведение: нова година, започваща на 1 януари, в деня на встъпване в длъжност на консулите - двойка мъже, които съставлявали изпълнителната власт на републиката. Но въпреки че Юлианският календар се наложил в продължение на векове, датата на новата година не винаги се спазвала от всички. Вместо това християните празнували новата година в различни празнични дни.

С изключение на няколко промени, направени от други римски владетели, Юлианският календар остава до голяма степен непроменен до 1582 г., когато папа Григорий XIII коригира календара, за да отразява по-точно времето, за което Земята обикаля около Слънцето. Дължината на стария календар е била 365,25 дни, а на новия - 365,2425 дни. Новият календар също така измества датите, които са се отклонявали с около две седмици, обратно в синхрон със сезонните промени.

Едва с реформата на Григорий от 1582 г. 1 януари наистина се превръща в начало на новата година - за мнозина. Не всички преминават към новия григориански календар и в резултат на това Коледните празници се падат през януари за членовете на източноправославните църкви. 

Макар че съвременният свят се синхронизира основно с Григорианския календар, други календари са се запазили. В резултат на това различните култури признават различни дати за начало на новата година и имат фестивали, ритуали и празници като Новруз, Рош Хашана и Китайската нова година, за да ги отбележат.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase