1

Всичко е генетика. Дали ще сте нощни или дневни птици зависи до голяма степен от подредбата на вашето ДНК. Това твърдят учените в свое скорошно изследване. Майкъл Уидън и екипът му са използвали генетични проби от 700 хиляди души и са открили повече от 351 фактора, които влият на това дали предпочитаме светлата или тъмната част на деня. 

„Тези фактори определят по кое време си лягаме и кога се събуждаме”, допълва британският професор.

Проведеното проучване е международен проект, в който се включват университети от Великобритания, САЩ, Австралия, Германия и Холандия. Уидън и колегите му се заели да проверят кои гени съвпадат между хората, които се самоопределят като нощни или дневни птици, или нито едното.

Източник: Getty Images

„Да си дневна или нощна птица е генерално усещане, чрез което човек разбира кога мозъкът му е най-активен – през нощта или през деня”, обяснява Уидън.

Генетичните фактори, които изтъкват Уидън и колегите му, са както директни, така и косвени (свързани с мозъчната дейност и ретиналната тъкан в очите). Биологичният ни часовник съдържа малко повече от 24 часа за едно денонощие и ретината символично ни помага да го рестартираме.

„Възможно е гените за усвояване на дневната светлина на дневните птици да са по-силни и поради това те да са по-ефективни в ранното ставане”, отбелязва Уидън.

Източник: Thinkstock

Въпреки разликата в гените обаче това не влияе на качеството или продължителността на съня.

Друго интересно откритие на Уидън и екипа му е,  че дневните птици се радват на по-добро психическо здраве. Хората, които си лягат и стават по-рано, имат по-малък риск от развиване на шизофрения и депресия.

Проучването оборва и едно твърдение, което казва, че късното лягане предразполага към диабет и наднормено тегло. Нощните птици могат да бъдат спокойни.

Източник: Thinkstock

Независимо от хронотипа ви, той не е изцяло вроден. Предпочитанието за ранно или късно ставане зависи до определена степен и от начина ви на живот, режима ви на хранене, до колко се излагате на изкуствена светлина и т.н.

Предстои да се правят по-нататъшни изследвания, в които най-вероятно ще се включват още международни екипи. Те ще се опитат да открият по-тесни връзки между гените и настройването на биологичния часовник на отделния индивид, както и да отделят повече хронотипа, за да придобие цялото проучване по-личен характер.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин.

@