Б рад Джонсън спи по четири-пет часа на нощ и въпреки това се чувства бодър и енергичен. Дори след 24-часово пътуване до Европа 70-годишният мъж от Провидънс, щата Юта, рядко спи повече от шест часа, съобщи National Geographic.
„Просто не мога да спя повече от четири или пет часа. И се чувствам отлично с толкова“, казва Джонсън.
За повечето хора подобен режим би означавал хронично недоспиване. Джонсън обаче изглежда принадлежи към рядка група, наричана естествени краткоспящи - хора, чиято биологична потребност от сън е значително по-малка. Известни са около 50 семейства с генетични мутации, свързани с тази особеност.
Джонсън и няколко негови роднини носят рядка мутация в гена ADRB1, който влияе върху регулирането на съня и бодърстването. Екипът на професора по неврология Ин-Хуей Фу от Калифорнийския университет в Сан Франциско от десетилетия изследва семейства, чиито членове спят значително по-малко от останалите, без очевидни отрицателни последици.
Хората с естествено кратък сън обикновено се събуждат сами след четири до шест часа сън и се чувстват отпочинали. Те не разчитат на будилници или кофеин, а режимът им остава същият дори по време на почивка.
Учените ги изследват, за да разберат как мозъкът определя нуждата от сън и какво точно възстановява той. Сънят подпомага редица важни процеси, включително метаболизма, имунната система и настроението.
Много хора обаче спят по-малко, отколкото им е необходимо. Според национално здравно проучване от 2024 г. почти един на всеки трима възрастни в САЩ спи по-малко от седем часа дневно. За разлика от естествените краткоспящи, тези хора често използват будилници и кофеин, за да се справят с недостига на сън.
„Хората са много лоши в това да разбират от колко сън се нуждаят“, казва Елизабет Б. Клерман, професор по неврология в Медицинското училище на Харвард. Продължителното ограничаване на съня се свързва с повишен риск от затлъстяване, диабет и коронарна болест на сърцето.
Изследванията показват генетична основа на естественото кратко спане. То е свързано с редки мутации в поне пет гена - DEC2, ADRB1, NPSR1, GRM1 и SIK3. Все още обаче не е ясно защо носителите им се нуждаят от по-малко сън.
Някои данни сочат, че естествените краткоспящи запазват дълбокия бавновълнов сън, въпреки че спят по-малко. Това може да означава, че мозъкът им извършва необходимата възстановителна работа за по-кратко време.
„Да казваме, че всеки трябва да спи осем часа, е все едно да казваме, че всеки трябва да е висок пет фута и три инча“, казва Фу. Гените и средата определят от колко сън се нуждае всеки човек.
Целта на учените е да разберат как естествените краткоспящи извършват основните нощни процеси за по-кратко време и дали това знание би могло в бъдеще да подобри съня на всички.
За Джонсън откритието е донесло облекчение. Години наред той се е страхувал, че краткият му сън му вреди.
„Живях с този страх, докато хората от центъра за изследване на съня не казаха: „Това е нормално за краткоспящ. Това промени нещата за мен“, казва той.
