К ралица Виктория със сигурност е обичала да се храни обилно, пише History Extra.
„Нейно малко величество“, както един наблюдател нарече 152-сантиметровият монарх, е имала обилен апетит и е проявявала здравословно удоволствие от храната от най-ранните си години. Според историка Сесил Уудъм Смит това е тревожило роднините на Виктория, които са я призовавали да прави повече упражнения и да забави темпото. Те се притеснявали, че тийнейджърката принцеса „яде малко прекалено и почти винаги малко прекалено бързо“.
Като дете Виктория е била подложена на строг режим на контролирано хранене – вечерята може да се състои от хляб и мляко. В резултат на това младата Виктория се заклела да яде овче месо всеки ден, когато порасне – и със сигурност не е показала намерение да се лишава от това, след като достигне зряла възраст.
Какви храни е обичала кралица Виктория?
Закуската на Виктория обикновено включвала овесена каша, риба, яйца на препечен хляб, „хапки за изкушения“, а в по-късни години – финан хадис, вид пушена пикша (риба). Разбира се, тя не е ядяла непременно всичко, което ѝ се предлагало, но е смятала за важно да има избор.
Вечерите може да включват супа, риба, студено варено пилешко или печено говеждо, десерт и плодове, може би някои от ананасите, отглеждани специално за кралското домакинство. Тя също така е била почитател на сезонните ястия: „Тя никога не позволява на собствената ѝ маса или на тази на домакинството ѝ да се сервира нещо, което не е сезонно“, е отбелязано в „Частният живот на кралицата от член на кралското домакинство“, анонимен разказ, публикуван през 1901 г. „Нейно Величество признава голяма слабост към картофите, които се приготвят за нея по всевъзможни начини“, съобщава същият наблюдател.
The Queen of drug trafficking, Victoria, used opium to fund many British imperial invasions. pic.twitter.com/PTmtrOF9I0
— Crimes of Britain (@crimesofbrits) July 24, 2015
Кралицата особено обичала сладки храни – сватбата ѝ с Алберт през 1840 г. предлагала представа за това, което предстои. Огромната торта (парче от която наскоро беше продадено на търг за 1500 паунда) тежала близо 136 килограма. Междувременно сатиричните балади по онова време предполагали, че германският принц Алберт е бил еднакво привлечен от „дебелата кралица на Англия и по-дебелата кесия на Англия“.
Греяно вино, сладоледи, торти и сладкиши от всякакъв вид били трайно удоволствие. Според анонимен разказ от 1901 г., тя имала голям апетит за: „шоколадови пандишпани, обикновени пандишпани, вафли с две или три различни форми, бисквити и кексчета от всякакъв вид, малки торти принцеси и оризови кексчета, пралини, бадемови бонбони и голямо разнообразие от смесени сладкиши“. „Нейно Величество“, добавя се в текста, „много обича всякакви пайове, а пай с червени боровинки и сметана е едно от любимите ѝ ястия“.
За разлика от това, децата на Виктория се хранели с обикновени печени ястия и бульони, които тя смятала за подходящи за детската стая. Тя също така избирала ястията на внуците си, като с виолетов молив отбелязвала предложеното меню за деня.
Наред с чая, който „винаги се е ползвал с кралската милост“, кралицата е била любител и на уискито, особено в по-късните години, когато вкусовете ѝ са повлияни от Джон Браун, нейния шотландски гили и близък довереник. Малка дестилерия близо до Балморал произвеждала версия специално за нея, която тя пиела с газирана вода. Вкусът ѝ към спиртната напитка обаче предшествал връзката ѝ с Браун. Например, по време на посещение в Шотландия през 1842 г. кралицата се наслаждавала на чаша Atholl brose (смес от уиски и мед), сервирана от чаша, за която се твърди, че е принадлежала на Нийл Гоу, легендарния шотландски цигулар.
„Опасностите“ от обилния апетит
През годините цялата тази храна и напитки е дала отражение. „Тя е по-скоро като бъчва, отколкото като нещо друго“, отбелязва един лекар през 1840-те, който предсказва, че ако кралицата продължи да се храни, ще стане изключително дебела. Скоро тя се отказва от корсета си и е описана като „много едра, румена и дебела“. Към 1880-те, когато е на около шейсет години, индексът на телесна маса на Виктория е над 32, което би я квалифицирало като затлъстяла по днешните стандарти. Когато е посъветвана да намали приема на храна, тя просто е започнала да яде патентовани диетични храни в допълнение към съществуващата си диета.
Ентусиазираното хранене на Виктория не съответствало на диетичните съвети, обичайно давани на жените по онова време. Добрите обноски на масата изисквали спокойно и премерено хранене и обезкуражавали видимото отдаване на вкусовите наслади. Освен това се казвало, че женската храносмилателна система изисква меки, изящни и безвкусни храни. В книгата си „Книга за здравето на младата жена“ (1855) на Уилям Алкот се препоръчвало да се избягват „силно подправени и вълнуващи храни... сякаш са отрова“.
Сексуалният апетит на кралица Виктория
Една от причините за това е, че прекалено обилното удоволствие от храната предполага опасно ентусиазирано отношение към други телесни удоволствия. В края на краищата, както предупреждава лекарката и социална реформаторка Мери Уорд-Алън, неестественият апетит за пикантна, вълнуваща храна е неизбежният резултат от също толкова неестествената практика на мастурбация. Слабият апетит, съпроводен с пренебрежение към храната, демонстрира моралното състояние на жената, като същевременно ѝ позволява да поддържа стройна и изящна физика.
Самата кралица Виктория, от друга страна, също се наслаждавала на въргаляне между чаршафите. Нещата започнали добре с брака ѝ с принц Алберт на 10 февруари 1840 г. „Не спахме много“, отбелязала тя в дневника си няколко дни по-късно, описвайки първите им нощи заедно. Според историчката Паула Бартли, кралската двойка притежавала богата колекция от еротично изкуство и Виктория реагирала с ужас, когато лекарят ѝ посъветвал да се откаже от сексуалната си активност, за да предотврати по-нататъшни бременности. Тя смятала деветте си бременности за изморителна пречка за брачния живот.
Предполага се, че културните корени на анорексията нервоза се крият в очернянето на храненето от викторианската епоха като присъщо неженствено и опасно сексуално. Медицински доклади от 1890-те години започват да описват случаи на тийнейджърки, които са спрели да се хранят „защото майка им им е говорила за това, че са толкова дебели“ или поради „страх да не бъдат възприети като малко тежки“. Като не са се хранили, младите жени са се дистанцирали от петното на сексуалността и са демонстрирали своя правилен, изискан и морален статус. Лишени от други възможности за себеизразяване, младите жени поне са можели да откажат да се хранят; отказът от храна е давал на тези жени глас. Както твърди историкът Джоан Джейкъбс Брумберг, „младите жени, търсещи идиом, с който да кажат неща за себе си, са се фокусирали върху храната и тялото“.
Ако апетитът беше глас, тогава Виктория говореше силно, когато се наслаждаваше на печено говеждо и уиски. Нейната уникално влиятелна позиция ѝ позволяваше да игнорира някои от социалните ограничения, наложени на други млади жени, и да прави свои собствени избори относно диетата и тялото си.
Днес над 60% от населението на Обединеното кралство е класифицирано като хора с наднормено тегло, а сексуалното удоволствие се счита за нещо, което си струва да се празнува. Това може да не са „викторианските ценности“, които Консервативната партия ни призоваваше да възприемем през 2006 г., но самата Виктория може би подкрепя и двата аспекта на съвременното британско общество, поне когато са приложени към собствения ѝ живот. Със сигурност сексът и храненето са били дейности, скъпи за „нейно малко величество“.
