Д ните стават по-дълги в резултат на климатичните промени, тъй като по-високите температури водят до забавяне на въртенето на Земята със скорост, която според учените не е наблюдавана поне през последните 3,6 милиона години.
Ново изследване показва, че покачващите се морски нива, причинени от топенето на ледниците, преразпределят масата на планетата, намалявайки скоростта на въртене на Земята и постепенно удължавайки деня.
Изследователите установиха, че в момента дните се увеличават с около 1,33 милисекунди на век поради климатични фактори – темпо, което рязко се откроява в скорошната геоложка история на планетата.
Предишни проучвания на същия екип вече бяха установили, че климатичните промени влияят на морските нива и, като следствие, на въртенето на Земята, но новото изследване поставя този процес в геоложки контекст.
„Това бързо увеличаване на продължителността на деня показва, че темпото на съвременните климатични промени е безпрецедентно поне от края на Плиоцена, преди 3,6 милиона години“, каза авторът на статията и геодезист професор Бенедикт Соя от ETH Цюрих, Швейцария, в изявление.
„Сегашното бързо увеличение на продължителността на деня може основно да се отдаде на човешкото влияние. До края на XXI в. се очаква климатичните промени да влияят на продължителността на деня дори по-силно от Луната. Въпреки че измененията са само в милисекунди, те могат да предизвикат проблеми в много области, например при прецизна навигация в космоса, която изисква точна информация за въртенето на Земята“, обяснява той.
Съавторът на статията Мостафа Киани Шахванди от Университета във Виена обясни, че ефектът е подобен на фигурист, който се върти по-бавно след като е разперил ръцете си.
Това, което оставаше несигурно, каза той, е дали климатът някога е удължавал деня толкова бързо преди. За да отговорят на този въпрос, екипът реконструира промените в продължителността на деня на Земята, връщайки се милиони години назад.
За целта учените използваха фосилизирани останки от бентични фораминифери – едноклетъчни морски организми, които съхраняват химически сигнали за минали океански условия. Чрез анализ на тези фосили, учените успяха да изведат историческите колебания на морското равнище и да изчислят как тези промени биха повлияли на въртенето на Земята.
След това изследователите приложиха вид алгоритъм за дълбоко обучение, проектиран да моделира промените в морското равнище, като отчита несигурността, свързана със старите климатични данни.
„От химическия състав на фосилите на фораминиферите можем да извлечем колебанията на морското равнище и след това математически да определим съответните промени в продължителността на деня. Този модел улавя физиката на промените в морското равнище, като същевременно остава устойчив на голямата несигурност, присъща на палеоклиматичните данни“ каза Киани Шахванди.
Резултатите показват, че продължителността на деня на Земята се е променяла значително през последните 2,6 милиона години, особено по време на Кватернерния период, когато големите континентални ледени шапки многократно са се разраствали и топели. Тези ледниково обусловени промени в морското равнище предизвиквали ускоряване или забавяне на въртенето на Земята в различни моменти.
Но в сравнение със съвременните измервания, учените установиха, че сегашното увеличаване на продължителността на деня е изключително. Само един период, преди около два милиона години, показва скорост на промяна, близка до сегашните нива, и дори тогава темпото е било малко по-бавно от наблюдаваното между 2000 и 2020 г.
„Никога преди или след това планетарният „фигурист“ не е разпервал ръцете си и морските нива не са се променяли толкова бързо, както през 2000–2020 г.”, каза Шахванди.
Откритията предполагат, че настоящата тенденция отразява по-широк модел на необичайно бързи климатични промени.
В перспектива, изследователите посочват, че климатичните промени биха могли да имат още по-голямо влияние върху въртенето на Земята. До края на XXI в. те прогнозират, че ефектите, свързани с климата, върху продължителността на деня, може да надхвърлят забавянето, причинено от гравитационното привличане на Луната.
