Н АСА наблюдава странна аномалия в магнитното поле на Земята: гигантска област с по-нисък интензитет на магнитното поле в небето над планетата, простираща се между Южна Америка и Югозападна Африка, съобщава Sciencealert.
(Видеото е архивно: След серия слънчеви изригвания: Как магнитното поле влияе на здравето ни)
Това огромно, развиващо се явление, наречено Южноатлантическа аномалия, от години интригува и тревожи учените, и може би не повече от изследователите на НАСА.
Спътниците и космическите апарати на космическата агенция са особено уязвими от отслабването на силата на магнитното поле в рамките на аномалията и от произтичащото от това излагане на заредени частици от Слънцето.
How Earths magnetic field protects the planet from cosmic radiation and charged particles emitted by our sun
— Science girl (@gunsnrosesgirl3) March 15, 2024
📹 NASA
pic.twitter.com/iJq7yuAKRg
Южноатлантическата аномалия (ЮАА) - оприличавана от НАСА на „вдлъбнатина“ в магнитното поле на Земята или на своеобразна „дупка в Космоса“ - обикновено не засяга живота на Земята, но това не може да се каже за орбиталните космически кораби (включително Международната космическа станция), които преминават директно през аномалията, докато обикалят около планетата на ниски височини в околоземна орбита.
По време на тези срещи намалената интензивност на магнитното поле вътре в аномалията означава, че технологичните системи на борда на спътниците могат да се дадат на късо и да се повредят, ако бъдат ударени от високоенергийни протони, идващи от Слънцето.
Тези случайни удари обикновено водят само до слабо изразени смущения, но крият риск от значителна загуба на данни или дори от трайно увреждане на ключови компоненти - заплахи, които задължават операторите на спътници редовно да изключват системите на космическите апарати, преди те да навлязат в зоната на аномалиите.
Earth: home sweet home. While conditions on neighboring planets in our solar system are too harsh for life, Earth flourishes. What makes it possible? Earth is protected by a magnetic field, which is generated by a churning liquid iron core. pic.twitter.com/TXpAJFQxep
— Physics-astronomy.org (@OrgPhysics) January 22, 2020
Намаляването на тези опасности в Космоса е една от причините, поради които НАСА следи ЮАА; другата причина е, че мистерията на аномалията представлява чудесна възможност за изследване на сложно и трудно разбираемо явление, а широките ресурси и изследователските групи на НАСА са уникално добре подготвени за изучаване на това явление.
„Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много източници на ток“, обяснява през 2020 г. геофизикът Тери Сабака от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Смята се, че основният източник е завихреният океан от разтопено желязо във вътрешността на външното ядро на Земята, на хиляди километри под земята. Движението на тази маса генерира електрически токове, които създават магнитното поле на Земята, но изглежда не непременно равномерно.
Смята се, че огромен резервоар от плътни скали, наречен Африканска голяма провинция с ниска скорост на срязване, разположен на около 2900 км под африканския континент, нарушава генерирането на полето, което води до драматичния ефект на отслабване - който се подпомага от наклона на магнитната ос на планетата.
„Наблюдаваният ЮАА може да се интерпретира и като следствие от отслабването на доминирането на диполното поле в региона", казва Сабака.
„По-конкретно, локализирано поле с обърната полярност нараства силно в района на SAA, като по този начин прави интензитета на полето много слаб, по-слаб от този на околните региони.“, допълва Сабака.
Over the last 200 years, Earth's magnetic field, which is vital to life on our planet, has lost around 9% of its strength on a global average. A large region of reduced magnetic intensity has developed between Africa and South America
— Massimo (@Rainmaker1973) July 11, 2023
[read more: https://t.co/pnJhbiMVIx] pic.twitter.com/NMPf60owxO
Въпреки че има много учени, които все още не разбират напълно аномалията и нейните последици, нови прозрения непрекъснато хвърлят светлина върху този странен феномен.
Например едно проучване, ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грийли през 2016 г., разкри, че ЮАА бавно се движи наоколо, което беше потвърдено от последващо проследяване от CubeSats в изследване, публикувано през 2021 г.
Това обаче не е просто движение. Още по-забележително е, че феноменът изглежда е в процес на разделяне на две, като изследователите през 2020 г. откриват, че ЮАА изглежда се разделя на две отделни клетки, всяка от които представлява отделен център с минимален магнитен интензитет в рамките на по-голямата аномалия.
Точно какво означава това за бъдещето на ЮАА остава неизвестно, но във всеки случай има доказателства, които предполагат, че аномалията не е нова.
Проучване, публикувано през юли 2020 г., предполага, че феноменът не е странно събитие от последно време, а повтарящо се магнитно събитие, което може да е засегнало Земята още преди 11 милиона години.
Ако е така, това може да сигнализира, че Южноатлантическата аномалия не е спусък или предшественик на обръщането на цялото магнитно поле на планетата, което е нещо, което всъщност се случва, ако не и за стотици хиляди години наведнъж.
По-скорошно проучване, публикувано тази година, установи, че ЮАА също оказва влияние върху полярните сияния, наблюдавани на Земята.
Очевидно остават огромни въпроси, но тъй като толкова много се случва с тази огромна магнитна странност, добре е да се знае, че най-мощната космическа агенция в света го наблюдава толкова внимателно, колкото и те.
„Въпреки че ЮАА се движи бавно, той преминава през известна промяна в морфологията, така че също така е важно да продължим да го наблюдаваме, като имаме продължителни мисии“, каза Сабака.
„Защото това ни помага да правим модели и прогнози.“, допълва Сабака.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
