Н а 1 декември 1761 г. се ражда Мари Тюсо. Мария Гросхолц, известна повече като Мари Тюсо, е швейцарска скулпторка от френски произход, прочута с восъчните фигури, които извайва, както и с Музея на восъчните фигури „Мадам Тюсо“, основите на който полага в Лондон.
Тюсо изучава восъчното моделиране от швейцарския д-р Филип Кюртиюс, при когото майката на Мари работи като иконом. През 1778 г. тя създава своята първа собствена восъчна фигура – на Жан-Жак Русо. По-късно моделира други известни личности като Волтер и Бенджамин Франклин.
От 1780 до 1789 г. (Френската революция), тя преподава изкуство на сестрата на Луи XVI.
Членовете на кралското семейство остават много доволни от младата Мари и по тяхна покана тя заживява във Версай. По време на Френската революция се запознава с Наполеон Бонапарт и Максимилиан Робеспиер. По време на Големия терор (1793 – 94) е осъдена на смърт чрез гилотина, но благодарение на застъпничеството на Коло д'Ербоа животът ѝ е пощаден.
През 1802 г. имигрира в Лондон. През 1835 г. открива своята първа постоянна изложба на улица „Бейкър“.
Роза Паркс
Роза „Лий“ Луис Маккоули Паркс е афроамериканска активистка за граждански права на чернокожите американци. Паркс става известна с отказа си на 1 декември 1955 г. да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. По това време съществува сегрегация и в автобусите на южните щати, белите седели в предната част, а чернокожите – в задната. Роза Паркс седяла в частта за чернокожи, но местата за бели свършили и шофьорът я накарал да стане. Тя отказала.
Последвалото ѝ арестуване за гражданско неподчинение води до т.нар. автобусен бойкот в Монтгомъри, призоваващ всички цветнокожи хора в Монтгомъри да не използват автобуси, което става голям проблем за градския транспорт, защото цветнокожите са най-голямата група пътници, от която зависи бюджетът на градския транспорт.
В продължение на една година, от 5 декември 1955 г. до 20 декември 1956 г. по-богатите семейства с коли се организират и водят деца на училище, а хора – до работа и обратно, а доброволци охраняват апартамента на Роза денонощно.
По това време тя и брат ѝ, с когото живее, са освободени от работа и в продължение на няколко месеца гладуват, докато доброволците не забелязват, след това тя живее от дарения на местното население, в крайна сметка Роза е обявена за невинна.
Антарктическият договор
В първия ден от последния месец през 1959 г. е подписан Антарктическият договор и свързаните с него споразумения, наречени Антарктическа договорна система. Той регулира международните отношения по отношение на Антарктида – единствения континент на Земята, който е без собствено население.
Основният договор е подписан на 1 декември 1959 г., първоначално от 12-те държави, участвали в Международната година на геофизиката (1957 – 1958) в Антарктика – Аржентина, Австралия, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия, Съветския съюз, САЩ, Франция, Чили, Южна Африка, Япония. Влиза в сила на 23 юни 1961 г. Той е израз на практическа и научна съвместна дейност, постигната „на леда“.
Основният предмет на АДС е да бъде в интерес на целия човешки род, като Антарктика ще продължи завинаги да бъде използвана изключително за мирни цели и няма да се превърне в сцена или обект на международни противоречия. Договорът забранява всякакви мерки от военен вид, но не и присъствието на военен персонал.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
