„Смъртта е илюзия и времето ни на Земята не е краят“, казва Бриана Лафърти.
Това не е метафора, а послание - отправено от ръба на самата смърт, пише Times of India.
През 2017 г., само на 25 години, Бриана лежи безжизнена в болнично легло в Тексас. Сърцето ѝ е било спряло. В продължение на осем минути тя е без признаци на живот. Но когато се връща - дишайки отново, с отворени очи - тя разкрива зашеметяваща история за това какво се крие отвъд.
"Това промени хода на живота ми - това, от което се страхувах, вече нямаше власт над мен, а това, което преследвах, вече не ми се струваше важно. Върнах се с чувство за мисия и дълбоко уважение както към живота, така и към смъртта", разказва тя.
Години на страдание, довели до това прозрение
До сблъсъка на Бриана със смъртта се стига след години на страдание от рядко генетично мозъчно заболяване, наречено миоклонична дистония, което причинява болезнени мускулни спазми, болки в нервите и безсъние, толкова тежко, че понякога тя изкарва четири дни без сън.
През 2017 г., след като се разболява от грип, здравословното ѝ състояние бързо се влошава.
„Тялото ми на практика просто се отказа. Състоянието ми бе несъвместимо с живота“, казва тя.
Когато майка ѝ е до нея, Бриана спира да диша. Сърцето ѝ отказва. В продължение на осем минути тя е в клинична смърт. И тогава, някак си - сърцето ѝ започна да бие отново.
Но това, което се случило междувременно, според нея, променило всичко.
Когато изпаднала в безсъзнание, тя чула глас, който я попитал: „Готова ли си?“ Когато казала „да“, тя навлязла в нещо, което описва като „пълен мрак“.
“Dead for 8 minutes”: Woman explains what she saw on the other side#life update
— Akash Srivastava (@isrivastavas) June 9, 2025
https://t.co/c4Ytuhf1a7
"Бях напълно неподвижна, но се чувствах напълно жива, осъзната и по-сама от всякога. Нямаше никаква болка, а само дълбоко чувство на мир и яснота." Въпреки това тя казва, че не може да си спомни физическата си самоличност и изпитва чувство на безтегловност.
„Там всичко се случва наведнъж, сякаш времето не съществува, но имаше съвършен ред“, казва тя.
Бриана казва, че е пътувала през яркосин тунел, изпълнен с единици и нули, който според нея символизира математическата структура на Вселената.
"Този тунел води до бяла стая без прозорци и врати, изпълнена с числа, преди да навляза в поредица от ярки, подобни на сънища пейзажи. В една от сцените странни същества се спускаха по покрити със сняг дървета. Когато си помислих колко много не харесвам снега, сцената мигновено се промени в пищна пролетна обстановка", спомня си тя.
Накрая стигнала до ограда от бодлива тел. От другата страна се издигали планина, ферма и къща. Другите същества минавали през нея, но Бриана не можела.
Последната ѝ спирка била стая, в която седем могъщи същества ѝ подарили свитък. Точно когато се канела да го отвори, егото ѝ - чувството ѝ за себе си - се върнало.
Съзнанието ѝ също.
"Отново в тялото си се чувствах така, сякаш съм отсъствала месеци. В действителност бяха минали само осем минути. Годините, довели до преживяването ми, близко до смъртта, бяха изпълнени с хронични заболявания, объркване и болка“, казва тя.
Първите симптоми на Бриана се проявяват на 10-годишна възраст - мускулни спазми, болки в нервите, тревожност, депресия и съкрушително безсъние. Години наред лекарите нямат отговори.
В крайна сметка тя е диагностицирана с миоклонична дистония - рядко неврологично двигателно разстройство, причинено от генетична мутация. Смята се, че по-малко от 5000 души в САЩ са засегнати от това заболяване.
Макар че обикновено не е фатално, заболяването я е опустошило физически и психически, правейки я уязвима към същите усложнения, които почти са сложили край на живота ѝ.
Завръщане, което й дава ново самочувствие
Възстановяването след преживяването, близко до смъртта, не е било незабавно. Днес тя живее в Колорадо и работи като духовен водач, помагайки на другите да се ориентират в емоционалната, физическата и екзистенциалната реалност на хроничните заболявания, умирането и трансформацията.
През 2022 г. тя се подлага на дълбока мозъчна стимулация - експериментална операция, при която в гърдите ѝ е имплантиран захранван с батерии стимулатор (като мозъчен пейсмейкър). Той изпраща електрически сигнали до мозъка, за да контролира симптомите ѝ.
Тя нарича процедурата „изключително успешна“, като добавя, че тя значително е намалила тежестта на състоянието ѝ. Поглеждайки назад, тя вече не се съпротивлява на нищо - нито на болката, нито на страданието, нито на неизвестното.
И макар да признава, че малко се страхува да не преживее още едно близко до смъртта преживяване - „възстановяването е трудно“ - тя приема всичко, което идва след това.
„Сега живея със сърце, изпълнено с благодарност, вместо с гняв. За силата на надеждата, устойчивостта и квантовия скок, който преобрази живота ми“, казва тя.
