„Кой би искал да чуе какво се случва, когато умираш?“ – този въпрос задава един от героите в последния епизод на сериала на FX "Dying for Sex". В него медицинска сестра в хоспис, с необичайно успокояващ ентусиазъм, обяснява на пациент какво да очаква в последните си дни.
Смъртта, подчертава тя, не е мистерия, нито медицинска катастрофа – тя е естествен телесен процес, подобно на раждането.
„Тялото ви знае какво да прави“, уверява медицинската сестра. В хосписа тя описва етапите, през които пациентът ще премине – намален апетит, повече сън, по-рядко ставане от леглото и възможно изпадане в делириум. В крайна сметка дишането ще се забави, появяват се така нареченото „хриптене на смъртта“, а понякога и кратък прилив на енергия и умствена яснота.
Сцената е вдъхновена по действителни събития от живота на Моли Кочан, диагностицирана с терминален рак на гърдата през 2015 г., която стартира сексуално и интимно пътешествие до смъртта си през 2019 г. Опитът ѝ е документиран в популярен подкаст с най-добрата ѝ приятелка Ники Бойер, вдъхновил телевизионната продукция.
Смъртта през погледа на експертите
„Разбирането на процеса на умиране – това, което експертите наричат „смъртна грамотност“ – може наистина да намали страховете ни“, разказва Джули Макфадън, медицинска сестра в хоспис и онлайн преподавател в Лос Анджелис. Всеки край е уникален, белязан от възрастта, здравето и причината за смъртта, но по-голямата част от хората – ако смъртта не е внезапна или травматична – преминават през сходни етапи.
Преходната фаза
Месеци преди смъртта започва така наречената преходна фаза. Човек прекарва повече време в леглото, апетитът намалява, нуждата от помощ при ежедневни задачи се увеличава, а усещанията се притъпяват: зрението, слухът и вкусът отслабват, докато времето губи значимост.
„Заради по-малкия прием на храна и течности, организмът преминава в кетоза – състояние, при което тялото изгаря мазнините за енергия. Това води до повишени нива на GABA, които могат да създадат чувство за спокойствие или дори еуфория“, обяснява Коул Импери, сертифициран танатолог.
Активна фаза на умиране
В последната фаза – т.нар. активно умиране – човек е в безсъзнание, дишането и пулсът стават неравномерни. Преди този момент може да настъпи и кратък период на ясна мисъл и прилив на енергия, често изразяващ се в желание за комуникация с близки.
Също така, халюцинациите и виденията с починали роднини са характерни за тази фаза – умиращите споделят, че трябва да „опаковат куфара си“ или да бъдат „взети от летището“.
Последните минути
В последните минути настъпва промяна в ритъма на дишане, известна като дишане на Чейн-Стоукс – редуване на бързи вдишвания с паузи. Натрупването на слюнка и секрети в гърлото води до характерния шум, наричан „хриптене на смъртта“. Макар и тревожен за близките, този процес не е болезнен за умиращия.
„Умиращият човек е като бебе“, казва Макфадън. „Той не може да ви каже как се чувства, но по поведението се разчитат нуждите му.“
Come as you are. FX's Dying for Sex, a new limited series starring Michelle Williams, Jenny Slate, Jay Duplass, Kelvin Yu, David Rasche, Esco Jouléy, with Rob Delaney and Sissy Spacek, is now streaming on #DisneyPlusSG. Rated 21. pic.twitter.com/xufZljYsaY
— Disney+ Singapore (@DisneyPlusSG) April 11, 2025
Защо е важна „смъртната грамотност“
„В американската – а често и в световната – култура, смъртта се разглежда като бедствие, което трябва да се избягва на всяка цена“, разказва Ким Розенсток, съ-създател на сериала. „Но честното представяне на процеса помага да го приемем с повече спокойствие и разбиране.“
Самото обучение по тази тема помага да се намали безпокойството – колкото повече научаваме и говорим за смъртта, толкова по-спокойно я възприемаме както за себе си, така и за нашите близки. Макфадън казва: „Една от най-трудните части е усещането за загуба на контрол – образованието връща усещането за власт над този процес, кара ни да се чувстваме по-подготвени.“
Някои хора черпят утеха от това да не знаят или не желаят да се информират – и този избор също е напълно приемлив, казват експертите.
„Създадени сме за смърт, както сме създадени за раждане“, обобщава Макфадън. „Колкото повече осъзнаваме това, толкова по-добре ще живеем – и толкова по-спокойни ще си отидем.“