М алки точки, нишки, „паяжини“ или сенки, които сякаш плуват пред очите и се местят заедно с погледа – т.нар. мътнини в стъкловидното тяло (vitreous floaters) са често срещано зрително оплакване. Обикновено се забелязват най-силно при гледане към светла едноцветна повърхност – бяла стена, екран или ясно небе.
В повечето случаи появата им е свързана с естествени промени в структурата на стъкловидното тяло. Въпреки че често са безобидни, при някои хора мътнините могат осезаемо да нарушат зрителния комфорт и ежедневните дейности. Систематичен научен обзор от 2023 г. показва именно това – при част от пациентите floaters оказват измеримо влияние върху зрителното функциониране и качеството на живот.
Какво всъщност „плува“ пред очите ни?
Стъкловидното тяло представлява прозрачна гелообразна структура, която изпълва по-голямата част от вътрешността на окото. С напредването на възрастта структурата му постепенно се променя и гелът започва да се втечнява – процес, известен като vitreous syneresis.
При тези промени колагеновите влакна могат да се групират и да образуват малки непрозрачни структури. Те хвърлят сенки върху ретината, които възприемаме като движещи се точки, нишки или „мушици“. Възрастовите промени в стъкловидното тяло са сред най-честите причини за появата им.
И тук възниква логичният въпрос: може ли този процес да бъде повлиян с капки за очи?
Калиевият йодид и стъкловидното тяло – идея с дълга история
Използването на йодиди при мътнини в стъкловидното тяло всъщност не е нов подход. В научната литература могат да бъдат открити публикации още от средата на XX век. През 1946 г. в списание Ophthalmologica е публикувана статия, озаглавена „Potassiumiodide and Vitreous Opacities“, посветена именно на приложението на калиев йодид при мътнини в стъкловидното тяло.
Особено интересни са данните от Полша, където локалното приложение на йод при дегенеративни промени на стъкловидното тяло е проучвано клинично.
Едно от най-цитираните изследвания е проведено от екип на Медицинската академия в Гданск и публикувано през 2004 г. в Klinika Oczna / Acta Ophthalmologica Polonica.
Какво показва полското клинично проучване?
В изследването на Krystyna Raczyńska и съавтори са включени 360 пациенти, или общо 660 очи, с дегенеративни промени в стъкловидното тяло. За сравнение е проследена и нелекувана контролна група от 110 души (204 очи).
При лекуваната група йодните капки са прилагани 3–4 пъти дневно в продължение на 6 до 12 месеца. Резултатите са оценени чрез разработена от авторите скала за дегенеративните промени на стъкловидното тяло. Според заключението на изследователите локалното приложение на йод е свързано с намаляване на установените дегенеративни промени.
Това е интересен резултат, особено предвид сравнително големия за подобно изследване брой наблюдавани очи. Данните обаче трябва да бъдат интерпретирани внимателно: проучването е старо, не представлява съвременно голямо рандомизирано двойно-сляпо клинично изпитване и авторите използват собствена скала за оценка. Затова то дава основание да се изследва потенциалът на локалното приложение на йод, но не доказва, че капките могат да „премахнат“ всички видове мътнини.
Защо калиев йодид?
Йодидните йони са свързвани с антиоксидантна активност и участие в окислително-редукционни процеси. Именно върху тези свойства се основава интересът към локалното им приложение в офталмологията.
При мътнините е по-коректно да говорим за подпомагане на процесите, свързани с промените и резорбцията на определени помътнявания, а не за буквалното им „разтваряне“. И не всички floaters имат еднакъв произход, поради което не може да се очаква еднакъв ефект при всеки човек.
Още нещо любопитно: в библиографската информация на полското проучване сред ключовите думи присъства и Vitreolent – наименование, свързано с офталмологични йодни капки.
Calimel Clear – калиев йодид в съвременна формула
На този принцип е базиран и Calimel Clear – капки за очи, които съчетават калиев йодид и натриев хиалуронат (хиалуронова киселина).
Двете съставки имат различна роля във формулата. Калиевият йодид е компонентът, към който е насочен научният интерес по отношение на мътнините и дегенеративните промени в стъкловидното тяло. Хиалуроновата киселина, от своя страна, е добре позната в офталмологията със своите овлажняващи свойства и способността си да подпомага стабилността и комфорта на очната повърхност.
Това разграничение е важно: научните данни за хиалуроновата киселина са основно свързани с очната повърхност и сухото око, а не с директно повлияване на мътнините в стъкловидното тяло.
Комбинацията позволява едновременно да се осигури овлажняване на очната повърхност и да се използва калиев йодид – съставка с дългогодишна история на приложение при помътнявания на стъкловидното тяло.
Има ли достатъчно научни доказателства?
Научната картина все още не е окончателна. Съществуват публикувани клинични данни за локално приложение на йод при дегенерация на стъкловидното тяло, но липсват големи съвременни рандомизирани и плацебо-контролирани изпитвания, които да позволят категорично заключение за ефективността му при всички пациенти с floaters.
Това е особено важно, защото понятието „мътнини“ обхваща различни промени и причината за появата им има значение за подхода към тях.
Затова капките с калиев йодид могат да се разглеждат като консервативен подход за подпомагане при определени промени в стъкловидното тяло, а не като гарантиран начин за премахване на „мушиците“.
Кога „мушиците“ не бива да бъдат пренебрегвани?
Мътнините често са резултат от естествени промени в окото, но внезапната поява на множество нови мътнини, особено ако е придружена от светкавици, тъмна сянка или усещане за „завеса“ пред част от зрителното поле, изисква бърз преглед от офталмолог. Подобни симптоми могат да бъдат свързани с промени в ретината и не трябва да се разчита единствено на капки за очи.
Научни източници
- Raczyńska K, Kokot W, Krajka-Lauer J, Iwaszkiewicz-Bilikiewicz B. Iodine treatment in vitreous degeneration. Klin Oczna. 2004;106(3 Suppl):517–520. PMID: 15636254.
PubMed – Iodine treatment in vitreous degeneration - Пълният библиографски запис и текстът на полското изследване са публикувани от Klinika Oczna / Acta Ophthalmologica Polonica.
Klinika Oczna – пълен текст на изследването - Houwer AWM. Potassiumiodide and Vitreous Opacities. Ophthalmologica. 1946;112(4–5):289–291. DOI: 10.1159/000300385.
PubMed – Potassiumiodide and Vitreous Opacities - Woudstra-de Jong JE, Manning-Charalampidou SS, Vingerling H, Busschbach JJ, Pesudovs K. Patient-reported outcomes in patients with vitreous floaters: A systematic literature review. Survey of Ophthalmology. 2023;68(5):875–888. DOI: 10.1016/j.survophthal.2023.06.003. Систематичният обзор разглежда отражението на мътнините върху зрителното функциониране и качеството на живот.
PubMed – систематичен обзор за vitreous floaters
Материалът има информативен характер и не замества прегледа и препоръките на офталмолог.
