Г ълъб, намерен мъртъв в комин през 1982 г., е пренасял шифровано съобщение от Втората световна война Докато обновявал камината си, Дейвид Мартин открил скелет на гълъб и секретно съобщение, изпратено по време на Втората световна война.
През 1982 г. Дейвид Мартин – жител на Блечингли, Сурeй, Обединеното кралство – погледнал в комина си и открил скелетните останки на пощенски гълъб. Към птицата, вътре в червена капсула, било прикрепено шифровано съобщение, за което се предполага, че датира от Втората световна война.
По време на войната в Обединеното кралство е сформирана доброволческа организация, известна като Национална гълъбова служба (NPS). NPS е осигурила над 250 000 птици за пренасяне на съобщения, използвани когато други форми на комуникация, като радиото, са били неподходящи, несигурни или недостъпни. Тяхната служба е била жизненоважна. От над 60 животни, наградени с медал „Дикин“ – най-високото отличие, което животно може да получи по време на военен конфликт – 32 са били присъдени на гълъби.
Например на 23 февруари 1942 г. бомбардировач на Кралските военновъздушни сили (RAF) е ударен от вражески огън при завръщане в Обединеното кралство от Норвегия и се разбива в леденото море. Тъй като не можели да предат по радиото позицията си за спасяване, екипажът се обърнал към пощенски гълъб на име Уинки като последен шанс за оцеляване. Уинки прелетяла 193 километра обратно до своя гълъбарник.
Въпреки че Уинки всъщност не е носила съобщение, птицата е била ключова за оцеляването на екипажа. Когато тя се прибрала у дома, покрита с масло, собственикът се свързал с RAF, които успели да изчислят позицията на самолета, преценявайки колко време е отнело на гълъба да измине пътя си, вземайки предвид скоростта на вятъра и маслото, забавящо полета ѝ. Екипажът бил бързо открит и спасен, а Уинки получила медал „Дикин“ за „доставяне на съобщение при изключително трудни обстоятелства“.
Пощенските гълъби са били изпращани и в по-малко драматични ситуации, понякога доставяйки шифровани съобщения, предназначени да бъдат прочетени само от получател със съответния шифър за тяхното декодиране.
„По време на войната методите, използвани за кодиране на съобщения, естествено е трябвало да бъдат възможно най-сигурни и са били прилагани различни подходи“, обясняват от Правителствения щаб за комуникации на Обединеното кралство (GCHQ). „Изпращачите често разполагали със специализирани кодови книги, в които всяка кодова група от четири или пет букви имала значение, свързано със специфична операция, което позволявало изпращането на много информация в кратко съобщение. За допълнителна сигурност самите кодови групи след това можели да бъдат шифровани чрез използване, например, на еднократен шифров блок (one-time pad)“.
Въпреки че е полезно за запазване на тайната, това прави дешифрирането малко трудно, когато откриете скелетните останки на гълъб, задръстил комина ви. През 1982 г. птицата е открита в тези обстоятелства, носейки следното съобщение:
AOAKN HVPKD FNFJU YIDDCRQXSR DJHFP GOVFN MIAPXPABUZ WYYNP CMPNW HJRZHNLXKG MEMKK ONOIB AKEEQUAOTA RBQRH DJOFM TPZEHLKXGH RGGHT JRZCQ FNKTQKLDTS GQIRU AOAKN 27 1525/6
Ако това означава нещо за вас, трябва да се свържете с GCHQ възможно най-скоро, тъй като досега никой не е успял да дешифрира кода.
„Съобщението, което г-н Мартин е намерил, трябва да е строго секретно“, казва Колин Хил, куратор на изложбата „Гълъбите във войната“ в Блечли Парк.
„Алуминиевият пръстен, намерен на крака на птицата, ни казва, че тя е родена през 1940 г., и знаем, че е гълъб на Съюзническите сили поради червената капсула, която е носела – но това е всичко, което знаем“.
Според Хил птицата може би е летяла обратно от окупирани от нацистите части на Европа, когато е кацнала на комина за почивка и е починала.
Макар да знаем много малко за съдържанието, има няколко улики за това от кого идва. Съобщението е подписано „Sjt W Stot“ – съкращение от „serjeant“, стар правопис на сержант. Междувременно имената на гълъба, NURP.40.TW.194 или NURP.37.OK.76 (и двете написани в съобщението), показват малко повече за самата птица. NURP е съкращение от Националния съюз на състезателните гълъби, докато 40 и 37 се отнасят за годината на регистрация на птицата, крайните букви показват откъде е, а последните цифри идентифицират конкретния екземпляр. Не е ясно кой точно от двата гълъба е бил открит в комина.
Има хора, които твърдят, че са дешифрирали съобщението. През 2012 г. канадският любител разбивач на кодове Горд Йънг заяви, че го е разгадал за 17 минути. Според Йънг съобщението се състои предимно от акроними и гласи следното:
„Лейтенантът знае, че тук има допълнителни оръдия. Знае къде е местната станция за изпращане. Определени са предните постове на щаба на Джери (германците). Щабът на дясната батарея е точно тук. Намерен щаб на пехотата точно тук. Последна бележка, потвърждаваща, намерено местонахождението на Джери. Прегледайте полевите бележки. Контрамерките срещу танковете „Панцер“ не работят. Централният щаб на дясната батарея на Джери е тук. Артилерийски наблюдател в сектор „К“ Нормандия. Минохвъргачки, пехота атакуват танковете. Ударете дясната или резервната батарея на Джери тук. Вече знаем щаба на електроинженерите. Войски, танкове, батареи, инженери – тук. Последна бележка, известна на щаба“.
Според Йънг авторът на съобщението е сержант Уилям Стот от Ланкашърските фузилиери, който е починал по време на служба в Норвегия, докладвайки за нацистки позиции.
Въпреки че това звучи правдоподобно, то беше бързо отхвърлено от GCHQ и други експерти. Майкъл Смит, исторически съветник в Блечли Парк, го нарече „глупости“. „Идеята, че код от Първата световна война би бил използван по време на Втората световна война, е просто нелепа. Той не би бил използван, защото би бил добре известен на германците и несигурен“.
Вместо това GCHQ вярва, че съобщението е изпратено с помощта на еднократен шифров блок. Без него съобщението остава неразчетено и до днес.
„GCHQ следеше с интерес медийните доклади за възможни решения на шифрованото съобщение. Стотици от тези предложени решения бяха внимателно изследвани от нашите експерти криптоаналитици. Досега нито едно не се е оказало достоверно“, обясняват от GCHQ, добавяйки, че „без достъп до съответните кодови книги и подробности за всяко допълнително използвано шифроване, дешифрирането ще остане невъзможно“.
