Д остатъчно е да се подгрее при умерена температура за няколко месеца — и voilà: древен микробен живот, отново активен.
Живот, който е бил замръзнал в аляския вечен лед (пермафрост) до 40 000 години, беше „събуден“ от учени.
В рамките на мисия, целяща да изследва промените в климата, учени от Университета на Колорадо в Боулдър посетиха Изследователския тунел за пермафрост — 106-метров тунел, който се простира дълбоко под замръзналата земя в централна Аляска. Докато изследователите се спускаха по заледения проход, силна миризма започнала да се усилва, а от замръзналите стени започнали да се показват древни останки от бизони и мамути.
„Първото нещо, което усещаш, когато влезеш вътре, е, че мирише ужасно. Мирише като на влажно мазе, оставено да стои твърде дълго“, разказва Тристан Каро, водещ автор на изследването и докторант по геоложки науки в Университета на Колорадо.
„Но за един микробиолог това е вълнуващо — интересните миризми често означават микробна активност.“
Екипът събрал проби от пермафрост, съдържащи дремещи микроорганизми — някои от които на възраст до 40 000 години — и ги върнал в лабораторията. Там учените постепенно ги затоплили до температури между 4 и 12°C, за да симулират условията на алясканско лято при бъдещи климатични промени, когато топлината прониква все по-дълбоко в замръзналата земя.
За да проследят активността на микробите, изследователите ги „нахранили“ с вода, обогатена с тежък водород, известен като деутерий. Това им позволило да наблюдават дали микроорганизмите усвояват водата и включват водорода в клетъчните си мембрани.
През първите месеци колониите растели изключително бавно — в някои случаи се подменял едва един на всеки 100 000 микробни клетки на ден.
Но до шестия месец темпото се променило драматично. Някои от колониите започнали да образуват лепкави, блестящи биофилми, видими с просто око — ясен знак, че организмите са отново живи и активни.
За щастие, учените смятат, че тези древни микроби не представляват заплаха за хората или животните. Но техните открития предупреждават за по-широки рискове. Изследването подсказва, че микробен живот, заключен в леда от Ледената епоха, може да се „събуди“ след периоди на необичайно топло време.
Добрата новина е, че възраждането на тези организми отнема сравнително дълго време. Въпреки това, с продължаващото затопляне на климата и удължаването на летните сезони, подобни условия могат да стават все по-чести.
„Може да има само един горещ ден през алясканското лято, но много по-важно е удължаването на сезона — когато тези високи температури се запазват и през есента и пролетта“, обяснява Каро.
Аляска обаче не е единственото място с огромни запаси от пермафрост. Огромни количества се намират в северното полукълбо — в Канада, Гренландия, Сибир и високопланински региони като Тибетското плато. Дори в южното полукълбо има такива области — например в южните части на Андите и Нова Зеландия. Никой от тези региони не е защитен от последиците на климатичните промени, и с продължаващото глобално затопляне все повече от този древен замръзнал свят може да започне да се пробужда.
„Има толкова много пермафрост по света — в Аляска, Сибир и други студени северни региони“, казва Каро. „А ние сме изследвали само една малка частица от него.“
Новото изследване е публикувано в Journal of Geophysical Research: Biogeosciences.
