Б изонът „Blue Babe“ (Синьо бебе) живял два пъти. Първо, преди около 50 000 години, този степен бизон (Bison priscus) обикалял ледникова Аляска, докато не бил убит от лъв. Вторият му „живот“ започнал хилядолетия по-късно, когато учените открили перфектно запазеното му тяло в аляския вечен лед, където било замръзнало още от онзи древен ден.
Изключително добре запазеният бизон бил открит за първи път от златотърсачи през 1979 г. и предаден на учените като рядка находка - единственият известен пример за плейстоценски бизон, възстановен от вечната замръзналост. Това обаче не спряло някои любопитни изследователи с гастрономически интереси да приготвят яхния от врата на бизона от плейстоценската епоха.
„Силен плейстоценски аромат“
Необичайното вечерно събитие се състояло в дома на палеонтолога Дейл Гътри в Аляска - ученият, който изиграл ключова роля в изваждането на „Blue Babe“ от ледената почва. Първоначалните анализи на колагена на бизона показвали, че останките са на около 36 000 години, но по-късни, по-точни изследвания коригирали възрастта на приблизително 50 000 години.
Бързото замръзване на „Blue Babe“ след смъртта му довело до това, че мускулната тъкан се запазила почти като сушено месо, заедно с мазнините и костния мозък. Имайки на разположение толкова добре запазен материал, изследователският екип решил да последва примера на руски учени преди тях, които били включвали малко от своите находки в кулинарни експерименти.
„За да отбележим и отпразнуваме работата на Ейрик Гранквист [таксидермиста] по „Blue Babe“, организирахме вечеря с бизонова яхния за него и за Бьорн Кюртен, който изнасяше гост-лекция…“ - написал Гътри. „Малка част от врата на мумията беше нарязана и сварена в тенджера с бульон и зеленчуци.“
„Вечеряхме с „Blue Babe“. Месото беше доста старо, но все още леко жилаво и придаде на яхнията силен плейстоценски аромат. Но никой не би си позволил да пропусне това ястие.“
Яхния от врата
Относно избора на ястие, Гътри обяснил пред Atlas Obscura: „Да направим пържола от врата не звучеше като добра идея. Но си казахме - можем да сложим доста зеленчуци и подправки, и може да не е чак толкова лошо.“
Малко кулинарно въображение може и да спасило вкуса, но нищо не можело да се направи за съдържанието на корема на бизона, което очевидно се било развалило, преди животното да замръзне преди десетки хиляди години. Доказателства за нападение от лъвове били намерени във врата на „Blue Babe“, където останали зъбни фрагменти. Именно там, където били отрязали мускулите, тъканта замръзнала много бързо и затова - дори 50 000 години по-късно - когато се размразила, изглеждала сравнително свежа.
„Когато се размрази, излъчи неоспорим аромат на говеждо месо, приятно смесен с лек мирис на земята, в която бе намерен, и щипка гъбен оттенък“, написал Гътри.
„Около дузина от нас се събрахме на 6 април 1984 г., за да опитаме яхнията от Bison priscus.“
А ако се чудите как се почувствали след вечерята с 50 000-годишно месо - изглежда, че всичко е минало добре.
„Вкусът беше превъзходен, и никой от нас не пострада от храната.“
