Н аучен анализ разглежда възможността нестабилен вулканичен склон на Канарските острови да се срути в Атлантическия океан, предизвиквайки „мегацунами“ с потенциални катастрофални последици за източното крайбрежие на САЩ. Въпреки че сценарият е теоретично възможен, експертите подчертават, че подобно събитие не е непосредствено предстоящо и може да се случи след векове или дори хилядолетия.
В основата на тази хипотеза стои вулканът Кумбре Виеха в Испания, чието състояние се наблюдава от години. Според вулканолога професор Бил Макгуайър, цитиран в статия, публикувана в BBC Science Focus и отразена от New York Post, съществува потенциал за генериране на смъртоносно трансатлантическо цунами.
Притесненията са съсредоточени върху масивна скална стена, известна като „фланг“, която бавно се придвижва към морето. Ако тази структура се срути, тя би изместила огромно количество вода. „Въз основа на обширни проучвания очаквам тази част от фланга в крайна сметка да се срути в Северния Атлантик, предизвиквайки мегацунами в процеса“, пише Макгуайър в своята публикация.
В научните среди обаче съществува значителен дебат относно мащаба на евентуалните разрушения. „Имаше огромни дебати и дискусии, понякога доста разгорещени, относно очакваното ниво на унищожение и дали опустошителни вълни ще достигнат бреговете на Северна Америка“, отбелязва ученият.
Като доказателство в подкрепа на теорията за прекосяващи океана вълни, изследователите сочат наличието на огромни, необичайни за района скални блокове, разположени по крайбрежието на Бахамските острови. Геолозите смятат, че праисторически цунамита от Канарските острови са пренесли тези скали през Атлантика, оставяйки физически доказателства, че ефектите от срутването на вулканични флангове могат да достигнат другия край на океана.
Според компютърните симулации на Макгуайър, най-лошият сценарий предвижда вълни с височина до 65 фута (близо 20 метра), които биха могли да достигнат Източното крайбрежие на САЩ в рамките на девет часа след евентуално срутване. Скоростта на самата вълна би била сравнима с тази на реактивен самолет.
Ключов аспект на анализа, който експертите изрично подчертават, е, че атлантическа катастрофа не е непосредствено предстояща. Самият процес на срутване може да не се случи в продължение на векове или дори хилядолетия. „Нямам съмнение, че това ще бъде катаклизмично събитие, но нямам представа кога ще се случи – лесно може да бъде след векове или дори хилядолетия“, заключава професор Макгуайър.