Н ово научно изследване обръща представата ни за здравословно хранене. Оказва се, че когато става въпрос за риск от развитие на диабет тип 2, качеството на мазнините в чинията ни е много по-важно от тяхното общо количество. Проучването показва как различните мастни киселини буквално дирижират начина, по който тялото ни реагира на инсулина, съобщава Fox News.
Обширният анализ, публикуван в престижното списание Trends in Endocrinology & Metabolism, е дело на учени от Университета в Барселона (Испания). Ето кои са двата основни „герои“ в изследването и как влияят на метаболизма ни:
1. Палмитинова киселина (Наситена мазнина) – Врагът за инсулина
Това е най-разпространената наситена мастна киселина. Прекомерната ѝ консумация кара тялото да натрупва вредни мастни странични продукти, които блокират действието на инсулина. Това води до инсулинова резистентност и затруднен контрол на кръвната захар.
- Къде се съдържа: Месо, млечни продукти, какаово масло и под формата на палмово масло в полуфабрикати, зърнени закуски, сладкиши, печива и бърза храна (fast food).
2. Олеинова киселина (Мононенаситена мазнина) – Щитът срещу диабета
Тя е емблемата на Средиземноморската диета. Олеиновата киселина не само няма вредните ефекти на палмитиновата, но и активно противодейства на възпаленията и клетъчния стрес, като помага на тялото да съхранява мазнините по безопасен начин.
- Къде се съдържа: Зехтин, масло от рапица (канола), ядки, слънчогледови семки, авокадо, маслини, яйца, както и в някои меса и сирена.
„Палмитиновата киселина стимулира молекулярни процеси, които увреждат функцията на инсулина и предизвикват клетъчен стрес. Обратно, олеиновата киселина неутрализира голяма част от тези вреди“, обяснява ръководителят на изследването д-р Мануел Васкес-Карера.
Сложността на храната: Всичко е в баланса
Експертите по хранене напомнят, че в природата няма изцяло „добри“ или „лоши“ продукти. Всички източници на мазнини в диетата ни съдържат микс от наситени и ненаситени мастни киселини. Например, палмитинова и олеинова киселина могат да се открият едновременно както в зехтина, така и в купешките сладкиши, но в коренно различно съотношение.
Ограничения на проучването
Учените призовават към умерена интерпретация на резултатите поради няколко фактора:
- Повечето доказателства за механизмите идват от лабораторни изследвания и опити с животни. Нужни са още клинични тестове с хора в реална среда.
- Изследванията при хора често разчитат на анкети за самооценка на храненето, което може да доведе до неточности.
- Хората консумират комплексни храни, а не изолирани мастни киселини, което прави трудно пълното разграничаване на ефекта от всяка една от тях.
Какво да променим в менюто си още днес?
Проучването категорично подкрепя съветите за ограничаване на силно преработените храни за сметка на диети от средиземноморски тип. Изследователите и диетолозите съветват потребителите да направят няколко лесни замени:
- Сменете маслото и палмовата мазнина с висококачествен зехтин екстра върджин при готвене и овкусяване.
- Заменете тежките десерти и чипса с шепа сурови ядки, семена или авокадо.
- Наблегнете на бобови култури, зеленчуци, плодове и риба, като ограничите тлъстите меса и готовите печива.
Важно напомняне: Рискът от диабет тип 2 се развива с години и зависи от генетиката, нивата на стрес и околната среда. Един-единствен хранителен елемент не може да бъде виновен за всичко. Поддържането на здравословно тегло и редовната физическа активност остават фундаменталните стълбове на превенцията.
