Н а 31 октомври 1589 г. в съвременна Германия, град Коул, Питър Стъмп, окован във вериги и придружаван от пазачи, пристъпва бавно към края си. Тялото му вече е обезобразено и пречупено. Дни по-рано, след седмици мъчения на стелажа, той най-накрая се пречупва. Полудял от болка и на ръба на делириума, Питър дава на магистратите това, което толкова дълго са очаквали - поредица от потресаващи самопризнания.
И ето го сега - изправен пред собствената си екзекуция. Готов всичко да свърши. Но за Питър Стъмп агонията едва започва.
Пред зяпаща тълпа мъжът е привързан към колелото за мъчения, с разперени ръце, сякаш молещ се за милост. Но милост няма да има.
Най-напред идват нагорещените железни клещи. Палачите методично изгарят плътта му, отскубвайки парче след парче от още живото му тяло. Процедурата се повтаря десет пъти. С всеки нов пристъп виковете на Питър стават все по-слаби, но болката остава ослепителна.
След това е ред на брадвата. С тежки удари, точно както е обучен, екзекуторът натрошава ръцете и краката му. Когато Питър виси безжизнен и разкървавен, главата му е отрязана от раменете. Мъките най-сетне приключват.
Любовницата му Катрин Тръмпин и дъщеря му Сибил го последват в смъртта още същия ден - одрани, удушени и изгорени. Техният край трябва да подчертае ужаса на обвиненията срещу тях. Тялото на Питър също ще бъде изгорено, но първо ще бъде изложено над града заедно с отрязаната му глава - предупреждение към всеки дръзнал да поеме по същия път. До тях ще стои и грубо направен символ на звяра, в който Питър уж се е превърнал - вълк.
Присъстващите на тази жестока екзекуция са станали свидетели на ужасяваща сцена, но в очите им правосъдието е възтържествувало. За тях Питър и Катрин не са били хора, нито Божии чада, а върколаци - породени от самия Сатана. А Сибил? Тя е част от тяхната кръвна линия. Затова и тя трябва да загине.
Това е зловещата история на лова на върколаците в Европа.
През XVI век Европа се променя. Технологичните, социални и икономически реформи постепенно отдалечават континента от Средновековието и го водят към ранната модерност, време на относителен просперитет. Великите географски открития и колониалните експедиции разширяват светогледа на европейците. Просвещението набира скорост и предлага нови начини да се обяснява светът.
Но не всичко се е променило.
В основата на обществото си остава религията. Красивите произведения на Ренесанса, богатите търговски градове и техническите иновации са нищо, ако не са подчинени на Божията воля. Вечната борба между доброто и злото, между Бога и Сатаната, продължава с пълна сила. В Испания Инквизицията става все по-жестока - от 1478 г. до последната си екзекуция през 1826 г. отнема живота на хиляди.
В Англия Мария I Тюдор, известна и като Кървавата Мери, изгаря 284 протестанти за пет години. Сестра ѝ Елизабет отговаря със 183 екзекуции на католици. Макар това да са били предимно религиозни конфликти, всяко отклонение от догмата можело да бъде тълкувано като поклонение на Дявола.
В Салем, Масачузетс през 1690-те, в Пендъл, Англия през 1610-те, в Норт Берик, Шотландия през 1590-те и на безброй други места, стотици хора са убивани заради обвинения в магьосничество и сатанизъм. Ловът за върколаци може да звучи абсурдно днес, но за ранните европейци е бил въпрос на живот, смърт и вечен живот. Върколаците са смятани за смъртоносни създания, а преследването им - за свещен дълг.
Така започва една от първите истерии около върколаци в Европа - във Вале, на границата между днешна Франция и Швейцария. През 1428 г. се разпространяват слухове за вещици и магьосници, които се движели невидимо, разболявали хора, отвличали деца и се превръщали във вълци, за да нападат добитък.
В продължение на близо 20 години, повече от 350 души загиват във Вале, обвинени от съседи, приятели и роднини - понякога от страх, понякога от завист, понякога от чиста отмъстителност.
Паниката се повтаря 150 години по-късно в Бедберг, близо до Кьолн - мястото, което ще се превърне в сцена на падението на Питър Стъмп.
Между 1564 и 1589 г. в района се случват многобройни нападения от вълци - добитък е разкъсван, хора изчезват. През 1580-те едно момиче твърди, че чудовищен вълк я напада, но се спасява по чудо, благодарение на стадо, което прогонва звяра. По време на мелето селяните отрязват лявата предна лапа на вълка. Скоро след това забелязват, че местният земевладелец Питър Стъмп е без лява ръка.
Независимо от обясненията му, че е пострадал при злополука, Стъмп е арестуван и съден. Неговото име “Stump” (пън, чуканче) - изглежда подигравателно уместно. Всъщност, в различни документи се срещат и други имена, като Абрам Грисволд - вероятно “Стъмп” е било саркастично прозвище, дадено му от обвинители.
След ареста обвиненията ескалират бързо. Той не само е обвинен в осакатяване на добитък, но и в 16 убийства, включително на 13 деца. В една памфлетна брошура от онова време се казва, че Стъмп е “измъквал децата от утробите на майките им, късал сърцата им и ги поглъщал горещи и сурови, намирайки вкуса им за изискан деликатес”.
Твърди се, че е канибал и изнасилвач, че е имал кръвосмешителни отношения с дъщеря си, от които тя забременява, и че е "разпорвал" бременни жени.
Изтезанията започват. Стъмп е опънат на стелажа, крайниците му се изваждат от ставите. Под тази неописуема болка той признава, че е зъл магьосник, способен да се превръща във вълк благодарение на колан, даден му от Дявола още когато бил на 12 години. С този колан той се превръщал в жаден за кръв човек-вълк. Признанията му устройват магистратите напълно.
Единственият проблем е, че няма и следа от този мистичен колан. Но още малко мъчения разрешават и този проблем- Стъмп заявява, че го е върнал на Дявола преди ареста си.
Някои от селяните в Бедберг не вярват, че той е способен на такива зверства. Особено след като по-рано е изгубил жена си и сина си - трагедия, която му донесла съчувствие. Но и това съчувствие се изпарява, когато под натиск Питър признава, че е убил собствения си син и изял мозъка му.
Следва смъртна присъда и за дъщеря му Сибил, както и за любовницата му Катрин. В очите на магистратите, те не са жертви - те са съучастници.
Ужасяващата история на Петер Стумп, Катерина и Сибил е може би най-известният от всички процеси срещу върколаци, но далеч не е единственият. Вълна от масова истерия обхванала Европа, продължавайки през следващия век и дори отвъд него.
В Дуис, Франция, нарастващият страх от върколаци довел до издаване на специален парламентски едикт. Обикновените граждани били призовани да се организират и да се въоръжат с тояги, пики и други оръжия, за да издирят, заловят или убият заподозрените в превъплъщение на зверове.
Една от тези групи арестувала мъж на име Жание, който водел беден живот дълбоко в гората. По време на изтезанията Жание признал, че убивал местни деца, докато бил във форма на вълк, и дори се опитвал да изяде месото им от костите. Въпреки наличието на доказателства за неговата невинност, той бил изгорен жив през 1574 г.
През 1598 г. неназован мъж от Шалон бил признат за виновен в поредица от престъпления, включително убийства, канибализъм и некрофилия – ужасяваща престъпна серия, която местните власти очевидно се опитали да заличат от историята. Наричан Демонът Шивач и Върколакът от Шалон, той бил изгорен на клада пред многобройна тълпа. Свидетелите твърдели, че той ругаел и богохулствал до последния си дъх. Макар това да изглежда естествена реакция към жестока смърт, за онези, които го слушали, това било неопровержимо доказателство, че е бил в съюз с дявола. Както в повечето от тези процеси, фактите били изместени от стремежа да се всява страх.
Холандия също не била пощадена от вълната на лова за върколаци. През 1590-те години фермерът Фулкерт Диркс бил арестуван заедно с петте си деца. При разпит 13-годишният Елберт и 14-годишният Хесле признали, че сключили пакт с дявола и получили вълшебен колан, който им позволявал да се превръщат във вълци – и дори в котки. Разпитващите се обърнали и към самия Фулкерт, което, разбира се, означавало, че той бил подложен на мъчения, докато не потвърдил разказа на синовете си. След това дошъл ред на 17-годишната му дъщеря Хендрика. Тя разказала за танци и съвкупления с дявола и посочила, че цялото семейство било част от върколашка секта, заедно с няколко други селяни. Фулкерт и Хендрика били изгорени на клада, заедно със селяните Антон Бул и Мария Бартън, които също признали под мъчения.
Заради крехката си възраст, синовете на Фулкерт били пощадени от клада – но не и от травмата. Те били принудени да гледат как гори сестра им и дори да помогнат в изгарянето ѝ.
През 1605 г. холандец на име Хенри Гардин бил изгорен жив, след като се твърдяло, че използвал котка, за да се превръща във върколак, преди да отвлече, убие и изяде дете. Неговият съучастник бил Ян Лалуп – името му буквално означавало „вълк“ на френски. Той също бил заловен и принуден да признае, че има „дяволска съпруга“ на име Жала. Ян бил удушен през 1607 г.
Балтийските държави, включително днешните Латвия и Естония, имали по-сложни отношения с идеята за върколаците. Местното население на Ливония все още било до голяма степен езическо, въпреки опитите на руски, шведски и полско-литовски власти да наложат християнството. В традиционните вярвания върколаците не били непременно зли – можело да бъдат и добри. Но щом съдебната система се намесела, нещата се изкривявали чрез изтезания и подгонване на демонологичен наратив.
Между 1527 и 1725 г. най-малко 18 жени и 13 мъже били обвинени, че са върколаци – понякога дори и мечки. Един от най-известните случаи бил този на Ханс от естонското село Идавер. Той бил само на 18 години, когато шведските окупатори го арестували през 1651 г. Ханс твърдял, че бил ухапан от Сатаната и прекарал последните две години, превръщайки се във вълк и ловувайки нощем в гората. Той не бил убил или наранил никого – всъщност самият той често бил жертва. Но съдът не се интересувал от фактите. Вместо това обсъждали дали душата му се била прехвърлила във вълче тяло или физически се бил трансформирал. Историчката Мая цитира въпроса на съда: „Чувстваше ли се като човек или като звяр, когато се преобразяваше?“ Ханс отговорил: „Като звяр.“ Това било достатъчно – и бил екзекутиран.
На юг, дълбоко в Балканите, старите фолклорни вярвания се смесвали с християнството, разпалвайки нови страхове. Сръбският вукодлак, гръцкият вриколак и българският върколак (варолац) били вампироподобни върколаци – немъртви същества, от които хората се ужасявали. Ботаникът Жозеф-Пон дьо Тонфор съобщава, че през 1701 г. чул за Вриколакос в Миконос – човек, убит от крадец, който възкръснал. Първоначално се държал пакостливо, но после станал насилствен. Местните го ексхумирали и изрязали сърцето му.
Тези създания били по-скоро зомбита, отколкото живи хора, сключили договор с дявола – затова рядко били съдени, но страхът от тях бил реален.
Вълчата паника не била изолиран феномен – тя обхванала Европа от края на XV до XVIII век. Но защо именно върколаци?
Вълците били реална опасност – убивали добитък, понякога и хора. За селските общности това била заплаха за самото им оцеляване. Страхът от вълци съществувал от зората на времето. А идеята за превръщане във вълк не била нова – още в епоса за Гилгамеш (III хил. пр. Хр.) се споменават върколаци, а в гръцката митология Зевс превръща цар Ликаон във вълк – откъдето идва и думата „ликантроп“.
Макар да били опасни, вълците невинаги били възприемани като зли. Ромул и Рем, основателите на Рим, били отгледани от вълчица. В скандинавската митология вълкът Фенрир предизвиква Рагнарок, но това е част от цикъла на прераждането. Дори бог Один имал верни вълчи спътници – Гери и Фреки.
Във Великобритания няма записани процеси срещу върколаци – защото вълците били почти изчезнали още в началото на 1500-те. Там вниманието било насочено към вещици.
Обществото се изплашило – но после се появило нещо ново и всичко било забравено.
