Т опенето на ледниците може да е предпоставка за по-чести и експлозивни вулканични изригвания в бъдеще, пише Newsweek.
Това е заключението на проучване на шест вулкана в чилийските Анди, което ще бъде представено на конференцията „Голдшмит“ в Прага.
Анализът показва, че стотици спящи вулкани, които понастоящем са заровени под ледников лед по целия свят, особено в Антарктида, биха могли да станат по-активни, тъй като изменението на климата ускорява отдръпването на ледниците.
Връзката между отстъпващите ледници и повишената вулканична активност е известна в Исландия от 70-те години на миналия век. Последното проучване обаче е първото, което изследва феномена в континенталните вулканични системи и помага на учените да разберат и предскажат по-добре вулканичната активност в покрити с ледници региони.
Glacial melt could increase volcanic activity in North America, New Zealand and Russia, spewing greenhouse gases into the atmosphere. https://t.co/IWuNh5HODE
— Live Science (@LiveScience) July 7, 2025
Пабло Морено-Йегер от Университета на Уисконсин-Мадисън, който представя изследването на конференцията, заяви в изявление: „Нашето проучване показва, че това явление не се ограничава само до Исландия, където е наблюдавана повишена вулканична активност, но може да се наблюдава и в Антарктида. Други континентални региони, като части от Северна Америка, Нова Зеландия и Русия, също сега заслужават по-задълбочено научно внимание.“
В своето проучване изследователите са използвали аргоново датиране и кристален анализ в шест вулкана в южна Чили, включително сега спящия вулкан Мочо-Чошуенко, за да наблюдават как напредването и отстъплението на Патагонския леден лист е повлияло на вулканичното поведение преди това.
Учените успяха да проследят как теглото и налягането на ледниковия лед променят характеристиките на магмата - изключително гореща течна скална смес, намираща се под земната повърхност, известна като лава, когато се излива върху земната повърхност - като установиха датите на предишни изригвания и анализираха кристали в изригналите скали.
Техните изследвания показват, че дебелата ледена покривка е потиснала обема на изригванията и е позволила на голям резервоар от богата на силициев диоксид магма да се натрупа на около 32 800 до 49 200 фута под повърхността по време на пика на последния ледников период, който е преди близо 26 000 до 18 000 години.
Ледената покривка се е стопила бързо в края на последния ледников период и тази внезапна загуба на тегло е довела до отпускане на кората и разширяване на газовете в магмата. Вулканът се е образувал в резултат на това натрупване на налягане, което е причинило експлозивни вулканични изригвания от дълбокия резервоар.
Scientists warn hundreds of dormant volcanoes could soon erupt - with explosions more powerful than ever https://t.co/LTgThWkyoa
— Daily Mail US (@Daily_MailUS) July 7, 2025
„Ледниците са склонни да потискат обема на изригванията от вулканите под тях. Но тъй като ледниците се отдръпват поради изменението на климата, нашите открития показват, че тези вулкани продължават да изригват по-често и по-експлозивно“, обясни Морено-Йегер.
Той добави: „Ключовото изискване за повишена експлозивност е първоначално наличието на много дебел ледников слой върху магмена камера, а точката на задействане е, когато тези ледници започнат да се отдръпват, освобождавайки налягане – което в момента се случва на места като Антарктида.“
Докато вулканичната реакция на топенето на ледниците е почти мигновена в геоложки план, процесът на промени в магмената система е постепенен, протичащ в продължение на векове, което позволява известно време за наблюдение и ранно предупреждение.
Учените предупреждават, че засилената вулканична активност може да има глобално въздействие върху климата. В краткосрочен план изригванията освобождават малки частици в газове, известни като аерозоли, които могат временно да охладят планетата.
Това се случи след изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 г., което понижи глобалните температури с около 0,5 градуса по Целзий. Многократните изригвания обаче могат да доведат до обратен ефект.
Морено-Йегер каза: „С течение на времето кумулативният ефект от множество изригвания може да допринесе за дългосрочно глобално затопляне поради натрупването на парникови газове.“
„Това създава положителна обратна връзка, при която топенето на ледниците предизвиква изригвания, а изригванията от своя страна биха могли да допринесат за по-нататъшно затопляне и топене“, добави той.
