Н ашата синя планета се управлява от цикли. Имаме воден цикъл, слънчев цикъл, менструален цикъл - всички те са малки епицикли на голямата орбита, която е Кръгът на живота. Но един от тях, за който може би не сте чували - или дори не сте се замисляли - е цикълът на солта: как солта, или по-скоро солите, навлизат и взаимодействат с природата.
Тя е жизненоважна за живота - което всъщност е малко притеснително, защото напоследък и тя е доста нестабилна. И така, какво представлява този феномен на солта? Какво се случва? И можем ли да направим нещо по въпроса?
Какво представлява соленият цикъл?
Макар че популярният здравен съвет е да се избягва солта - и това за повечето от нас е доста добра идея - известно количество от нея е жизненоважно за оцеляването. Не само за нас, но и за всяко животно: „Ние сме основно електрическа система, контролирана от солите“, каза миналата година Суджай Каушал, професор по геология в Университета на Мериленд, пред Fast Company.
Растенията също разчитат на солите, за да подпомогнат производството на хлорофил; дори може да се твърди, че самата планета разчита на солите, за да оцелее, тъй като тяхното присъствие помага на почвата под краката ни да се слепва.
„Солта има малък йонен радиус и може много лесно да се вклини между почвените частици. Всъщност по този начин солите по пътищата предотвратяват образуването на ледени кристали“, обяснява Каушал в изявление.
Но откъде идва цялата тази сол? Не в магазина за подправки: както всичко в природата, тя съществува в епичен цикъл на движение, растеж, валежи и др.
Той работи по следния начин: първоначално солта идва от земната мантия - тектоничната дейност излага магмата на океана или въздуха, където тя се втвърдява в скали и постепенно се износва от вятъра и дъжда, или пък се отмива в моретата чрез химични реакции.
Солените йони се освобождават в почвата, където се поемат от растенията и други организми; други йони могат да бъдат отмити в реките или изнесени в атмосферата от вятъра или морските пръски. Малко количество сол може да попадне в атмосферата чрез изпарение, но по-малко, отколкото си мислите - просто е необходима твърде много енергия, за да се случи това.
В един идеален модел цялата тази сол се поглъща от растенията и животните или отново попада в морето и почвата, докато всичко започне отначало. Но има една голяма променлива, която все още не е взета предвид: ние.
Променя ли се естественият цикъл на солта?
От екологична гледна точка хората са ключов вид. Без нашата намеса планетата щеше да е значително по-хладна, броят на живите видове щеше да е много по-голям - и, оказва се, щеше да има много по-малко сол наоколо.
„Нарастващото производство и използване на сол променя естествения баланс на солевите йони в земните системи, причинявайки взаимосвързани ефекти в биофизичните системи, известни като синдром на засоляване на сладководните басейни“, започва статията на Каушал и колегите му от 2023 г.
„Антропогенните дейности са ускорили процесите, времевите рамки и мащабите на солните потоци и са променили тяхната насоченост, създавайки антропогенен солен цикъл. През последното столетие глобалното производство на сол се е увеличило бързо за различните соли, като годишно се произвеждат приблизително 300 Mt NaCl“, се обяснява в него.
Благодарение на хората солта вече не навлиза в солния цикъл само в резултат на естествени процеси като геоложкото издигане и ерозията от метеорологичните явления. Сега природата трябва да се справя със солта, която се добива масово за храна и за размразяване на пътища (и променя пола на жабите като страничен ефект); с киселинните дъждове, които ускоряват темпото на освобождаване на соли от скалите; с пълните със сол отпадъчни води от селскостопански и промишлени процеси и т.н.
Всъщност въздействието на човека е толкова драматично, че изследователите вече наричат „антропогенен солен цикъл“ - т.е. солен цикъл, предизвикан от човека.
Защо това е проблем?
Прекалено многото сол е вредна за здравето ви, същото важи и за Земята. „Ако мислите за планетата като за жив организъм“, обяснява Каушал, “когато натрупате толкова много сол, това може да повлияе на функционирането на жизненоважни органи или екосистеми.“
И точно както когато консумираме твърде много от вкусните кристали, излишъкът се натрупва в системата. За нас това означава оплаквания от бъбреците и повишено кръвно налягане, а за планетата - масово натрупване на соли във водните пътища, езерата и дори във въздуха и почвата. Всъщност през последния половин век изследванията показват, че около 2,5 милиарда хектара почва по света - площ с размерите на континенталната част на САЩ - са били засолени до проблемна степен.
И не забравяйте, че не става дума само за „сол“, каквато има в шкафа с подправките. Технически терминът се отнася само за съединение, съставено от положително заредени йони и отрицателно заредени йони, така че макар че голяма част от солта наистина е натриев хлорид, има и много соли на базата на други елементи.
„Когато хората мислят за сол, те са склонни да мислят за натриев хлорид, но работата ни през годините показа, че сме нарушили други видове соли, включително такива, свързани с варовик, гипс и калциев сулфат“, казва Каушал,
Това е голям проблем, и то не само за самата сол.
„Когато хората добавят сол във водните пътища, тази сол освобождава и много опасни съпътстващи химикали“, обяснява Каушал през 2018 г.
Това е причина за водната криза във Флинт, Мичиган, и също така е изключително вредно за естествените екосистеми - особено след като тези „химически коктейли“ могат да бъдат по-вредни като цяло, отколкото като сбор от отделни съставки.
„Ясно е, че регулаторните агенции трябва да намерят нови начини да се справят с тези „химически коктейли“, освобождавани от по-солената вода вместо да разглеждат отделни сладководни замърсители един по един“, казва Каушал,
Какво трябва да направим по въпроса?
И така, как да премахнем цялата тази допълнителна сол от системата и да възстановим цикъла на солта до устойчиво състояние?
Е, това е труден въпрос.
„Това е много сложен въпрос, защото солта не се счита за основен замърсител на питейната вода в САЩ“, казва Каушал, “така че регулирането ѝ би било голямо начинание.“
Отстраняването на вече наличната сол също е трудно.
„Премахването на сол от водата е енергоемко и скъпо, а вторичният продукт - разсолът, който се получава, е по-солен от океанската вода и не може да бъде лесно изхвърлен“, обяснява той.
Затова може би е по-добре да се използва превантивен метод. В САЩ най-големият нарушител на естествения цикъл на солта е пътната сол - сериозно: между 2013 и 2017 г. пътната сол представлява 44% от потреблението на сол в САЩ, както и 14% от общото количество разтворени твърди вещества, които попадат в потоците в страната. И разбира се, пътищата трябва да се размразяват - но на места като Вашингтон градските власти започнаха да използват вместо това сок от цвекло, като постигат същия ефект с много по-ниско съдържание на сол.
Каквото и да е решението, изследователите подчертават, че времето е от съществено значение. При пътната сол например „има краткосрочен риск от нараняване, който е сериозен и за който със сигурност трябва да помислим“, съгласи се Каушал, „но има и дългосрочен риск от здравословни проблеми, свързани с твърде многото сол във водата.“
„Въпросът е да се намери правилният баланс“, каза той.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
