Н а пръв поглед изглежда като същество, което не е от този свят – с издаден нагоре шип, наподобяващо получовек, полуеднорог. Но учените са все по-близо до разкриването на тайната на черепа от Петралона, пише английското издание „Дейли Мейл“ (Daily Mail).
Древният череп – открит в пещерата Петралона, на около 35 километра югоизточно от Солун, Гърция – е на възраст под 300 000 години,
твърдят изследователите. Той не е нито Homo sapiens като нас, нито неандерталец.
„Определянето на възрастта на почти напълно запазения череп, намерен в пещерата Петралона, е от изключително значение“, казват екип учени от Китай, Франция, Гърция и Великобритания. „Този фосил има ключово място в европейската човешка еволюция“.
Черепът е бил открит със заострена формация, излизаща от върха му – сталагмит, минерално образувание, което расте от пода на пещери. Сталагмитите се формират бавно, като израстват по милиметър на няколко години при капене на вода от тавана.
Черепът от Петралона е намерен през 1960 г., прилепен към стената в малка камера на пещерата.
The Petralona skull is a mysterious and important piece in the human evolution puzzle....
— Archaeo - Histories (@archeohistories) August 23, 2025
A mysterious skull with a stalagmite growing out of its head is about 300,000 years old and neither human nor Neanderthal, a new study finds.
The skull was reportedly discovered attached… pic.twitter.com/X03XfRzrt2
Ново изследване сега дава по-точна оценка за възрастта на този почти напълно запазен череп.
Оригинално открит от местен жител – Христос Сарианидис – през 1960 г., той изглеждал като „циментиран“ към стената. По-късно учените установили, че черепът е бил слят със стената чрез постепенното натрупване на калцит – често срещан минерал в пещерите. Калцит е имало и в големия сталагмит, израстващ от върха на черепа, който по-късно бил отстранен по време на почистване, преди черепът да бъде преместен в Археологическия музей в Солун, където е изложен и днес.
За новото изследване учените датирали калцита, израснал директно върху „почти пълния череп“, който няма долна челюст. „Тази проба е единствената, която може да предостави ключова информация за възрастта на фосила“, пишат изследователите.
Резултатите показват, че черепът е на поне 277 000 години, а вероятно на около 295 000 години, което го поставя в късния среден плейстоцен в Европа. По онова време континентът е бил покрит с гори и открити гористи местности, климатът е бил по-влажен и сезонните температурни разлики – по-слабо изразени.
Предишните оценки за възрастта му варирали силно – от около 170 000 до 700 000 години.
Какво представлява черепът от Петралона?
Черепът е на хоминид, намерен в пещерата Петралона. Ясно е, че принадлежи към рода Homo, но се различава както от неандерталците, така и от съвременните хора. Датирането на този череп е било изключително трудно – именно затова през десетилетията са се предлагали широки диапазони за възрастта му.
Този древен индивид е живял в Европа по същото време, когато са съществували неандерталците – изчезналата група архаични хора, които са най-близките ни древни роднини. Учените обаче
предполагат, че мъжът е принадлежал към различна група – Homo heidelbergensis,
която е предшествала неандерталците и е била по-примитивна.
Смята се, че европейските популации на Homo heidelbergensis са еволюирали в неандерталци, докато африканските – в Homo sapiens.
Черепът почти сигурно е бил мъжки, за което свидетелстват размерът и здравината му – затова често е наричан „Мъжът от Петралона“. Зъбите му показват умерено износване, което предполага, че е бил зрял индивид.
Въпреки че е открит преди повече от 60 години, черепът продължава да озадачава учените.
През 80-те години на XX в. датировката му предизвикала голям научен дебат, тъй като резултатите били трудни за интерпретация. Палеоантрополози различно го определяли като Homo erectus, Homo neanderthalensis или „архаичен Homo sapiens“.
Новото изследване, публикувано в Journal of Human Evolution, дава най-точна индикация досега за това към кой вид е принадлежал индивидът. Все още няма окончателно потвърждение, че става дума за Homo heidelbergensis, но бъдещи проучвания може да го докажат.
Homo heidelbergensis е живял между 300 000 и 600 000 години, първоначално в Африка, но около преди 500 000 години някои популации са се заселили в Европа. Видът е бил достатъчно напреднал, за да ловува големи животни за храна, като е използвал кожите им, особено в студените райони.
Какво знаем за Homo heidelbergensis?
- Живял е в Европа между 650 000 и 300 000 години, точно преди неандерталците.
- Съчетава белези на съвременните хора и на предшествениците ни Homo erectus.
- Характеризира се с масивни веждови дъги, по-голям мозъчен обем и по-плоско лице от по-старите видове.
- Бил е първият ранен човек, приспособен към студен климат, със сравнително ниско и широко тяло за задържане на топлината.
- Това е първият вид, който е контролирал огъня и е използвал дървени копия, както и първият, който е ловувал системно големи животни.
- Също така се смята, че е строил прости укрития от дърво и камък.
- Средната височина на мъжете е била около 175 см и тегло 62 кг, а на жените – около 157 см и тегло 51 кг.
Жълт код за студено време: Температурите падат до -11°">
