О тлагането е тихият убиец на гения, кара ни да правим всичко, за да избегнем работа. Днес можем да изключим социалните мрежи или да пуснем музика, за да се концентрираме, но през юли 1925 г. списание Science and Invention предлага радикално решение: шлемът „Изолатор“.
Шлемът-кофа – кошмарът на отлагащите
Изобретателите твърдяли, че дори когато са сами, писателите или учените не са защитени от външни шумове, които могат да убият идеята, преди да се роди. За да създадат пълна тишина, те проектирали устройство, което приличало на огромна дървена кофа за глава.
Първият прототип бил направен от солидно дърво, с корк от двете страни и покрит с филц. Вградени били три стъкла за очите, а преграда пред устата позволявала дишането, като блокирала шума. Този дизайн намалявал звука със 75%.
The isolator helmet was a device invented by Hugo Gernsback in 1925 to help people concentrate and eliminate distractions. The helmet was made of wood and felt, and had three pieces of glass that allowed the wearer to see only a narrow slit in front of them.
— Physics In History (@PhysInHistory) January 8, 2026
The helmet also… pic.twitter.com/x6VdrOoVHY
Сауна за мозъка и опасности от задушаване
По-късно изобретателите добавили въздушен джоб вътре в шлема, който блокирал до 95% от шума. Възникнал обаче сериозен проблем: след само 15 минути в затворената конструкция, човекът започвал да заспива. Оказало се, че „Изолаторът“ се превръща в задушлива мозъчна сауна.
За да поддържат съзнанието будно, изобретателите прикрепили кислородна бутилка към шлема. Те вярвали, че това ще подобри дишането, но пренебрегнали рисковете:
- Токсичност. Прекомерният кислород може да бъде отровен.
- Опасно натрупване на CO2. Без подходящо проветряване носителят започва да вдишва собствената си въглеродна киселина.
Анестезиологът д-р Даниел Фанел обяснява, че система без изход за въздух бързо води до натрупване на CO2 в кръвта, което може да бъде фатално. Бутилката трябвало да се сменя на всеки половин час – цена твърде висока за просто концентриране.
Тунелно зрение: работа без котки и разсейвания
За тези, които не страдали от клаустрофобия, „Изолаторът“ напълно ограничавал зрението. Стъклените прозорци били боядисани в черно, оставяйки само две тесни хоризонтални процепа. Това създавало ефект на тунелно зрение.
Идеята била да се предпази носителят от всякакви визуални разсейвания – от сладко коте до колега, който случайно запали цигара близо до експлозивната кислородна бутилка.
Дали това странно изобретение действително е работило, не е известно. Но фактът, че учените почти не го споменават днес, показва, че „Изолаторът“ никога не е станал популярен.
