Г одина след началото на Първата световна война унгарският войник Пол Керн е уцелен в главата от руски куршум. Вместо да умре от тежката рана, както би било логично, Керн оцелява и се възстановява. Зрението и слухът му са запазени, но той губи нещо друго: способността да спи.
Случаят на Керн озадачава медицинските светила в продължение на четири десетилетия.
Изстрелът, променил всичко
Керн е част от елитните щурмови части на унгарската армия. По време на ожесточена атака през 1915 г. вражески куршум пронизва дясното му слепоочие и го поваля в безсъзнание. По спешност е транспортиран в болницата в Лемберг (сега Лвов в Украйна - бел. ред.)
Оказва се, че куршумът е отнесъл част от фронталния му лоб - зоната в мозъка, която отговаря за движението, планирането, емоциите и контрола на поведението.
Когато Керн идва в съзнание след операцията, той дори не предполага какво го очаква. Точно така - от този момент нататък той никога повече не заспива.
Живот с 8 часа отгоре всеки ден
След демобилизацията си Керн се връща към цивилния живот. Не само че напълно губи способността си да заспи, но изчезва и всякакво желание за сън. Изведнъж дните му се удължават с по осем часа - нещо, което за него е едновременно благословия и проклятие.
В началото той се опитва насила да се приспи, но установява, че това го изморява много повече от простото будуване.
Знаем, че сънят е жизнен за човешкото тяло - по време на почивка мозъкът се възстановява, а липсата му води до халюцинации и психически сривове. Липсата на сън се счита за фатална в дългосрочен план.
За Пол Керн обаче нищо от това не е проблем. Единственото му неудобство е практическото затруднение какво да прави с денонощно отворените си очи. Той води напълно нормален живот, прекарвайки излишното време в четене и срещи с близки. Единственото му задължение било за около час на ден да затваря очи в затъмнена стая, за да почива зрителните му нерви, иначе го боляла глава.
Загадката, която озадачи лекарите
Естествено, мнозина гледат на историята му с огромно съмнение. Керн обаче пътува по света, за да се подложи на изследвания от най-различни лекари.
Някои предполагали, че изпадал в „микросън“, без сам да осъзнава. Според други лекари руският куршум е отстранил точно онази част от мозъка, която отговаря за нуждата от сън.
Общоприето е, че тялото не може да функционира без възстановяване и това рано или късно ще го убие. Наистина Керн умира през 1955 г. на сравнително млада възраст, но 40 години след като е прострелян.
Случаят на Керн е медицински куриоз, който поради времето и мястото, в което е живял, не е подробно и систематично изследван. Сънят е абсолютна физиологична необходимост за висшите бозайници и хората. Мозъкът се нуждае от фазите на съня (включително дълбок сън и REM фаза) за изчистване на метаболитните отпадъци (глимфатична система), консолидиране на паметта и клетъчно възстановяване. Пълната липса на какъвто и да е сън може да доведе до фатален изход за сравнително кратко време, което е доказано при експерименти с животни и наблюдения на тежки форми на безсъние.
При проучени в последните десетилетия сходни травми на главата пациенти понякога съобщават за субективно усещане, че „никога не спят“ или страдат от тежка хронична инсомния, придружена от микросън (кратки несъзнателни периоди на заспиване от няколко секунди до минути), който мозъкът прави незабележимо за самия човек.
