П оследното поколение на вълнестия мамут е било малобройно и болно.
На отдалечения остров Врангел край североизточния бряг на Сибир преди около 4000 години последното от тези величествени животни е поело последната си глътка въздух. В продължение на много поколения вълнестият мамут (Mammuthus primigenius) е бил в упадък, изолиран на острова от 6000 години. Намаляването на популациите е довело до кръстосване и липса на генетично разнообразие, което вероятно е довело до много здравословни проблеми при мамутите.
Но изненадващо ново изследване установи, че това генетично стеснение не е причината за смъртта на последните мамути.
"Сега можем уверено да отхвърлим идеята, че популацията е била просто твърде малка и че те са били обречени да изчезнат по генетични причини", казва еволюционният генетик Лав Дален от Центъра по палеогенетика, създаден в сътрудничество между Шведския природонаучен музей и Стокхолмския университет.
"Това означава, че вероятно е било просто някакво случайно събитие, което ги е погубило, и ако това случайно събитие не се беше случило, тогава днес все още щяхме да имаме мамути."
Остров Врангел се превръща в последния бастион на вълнестия мамут, тъй като повишаването на глобалните температури след края на последния ледников период повишава морското равнище, откъсвайки острова от континенталното население. С намаляването на местообитанията на приспособените към студа животни намалява и техният брой. За известно време двете популации са живели отделно, но успоредно.
Смята се, че континенталната популация е измряла първа, но мамутите са се задържали още малко на остров Врангел, където условията са останали достатъчно студени.
Meet Vika, a massive male steppe mammoth skeleton displayed at the Serbia's Mammoth Park.
— Anton Vass (@FOL_65) April 3, 2024
The remains were uncovered at Drmno coalmine, about 100km east of Belgrade, in 2009. Since then, seven more mammoths have been discovered in sites nearby. pic.twitter.com/9KFqrVscQt
Тази последна популация е била много малка, достигайки най-много 200-300 индивида. Генетичният анализ показва, че мамутите от остров Врангел са били много ниско генетично разнообразие, и вероятно в резултат на това са имали много здравословни проблеми.
Под ръководството на генетика Мариан Дехаск от Центъра по палеогенетика нов екип от изследователи иска да проучи тази генетична деградация, за да разбере по-подробно последиците от нея.
"Мамутите представляват отлична система за разбиране на продължаващата криза на биоразнообразието и на това какво се случва от генетична гледна точка, когато даден вид е с малка популация, тъй като те отразяват съдбата на много днешни видове", обяснява Дехаск.
Изследването им се фокусира върху анализа на 21 генома на вълнести мамути; 14 от популацията на остров Врангел през 6-те хилядолетия, в които са били изолирани, и още 7 от континенталната популация. Заедно пробите обхващат 50 000 години от историята на вълнестите мамути.
Резултатите са доста завладяващи. Геномите от остров Врангел наистина показват признаци на кръвосмешение, но също така и евентуални признаци на възстановяване.
The Kostolac mammoth was discovered in 2009. The individual is identified as the ‘steppe’ mammoth, Mammuthus trogonthi. The remains are those of an old male of estimated age around 62 years, and comprise one of the most complete and best-preserved known skeletons of this species! pic.twitter.com/FMjJwwgW2E
— Огњен Суџум (@ognjensudzum) August 13, 2023
В един момент мамутите са били изключително малко - максимум осем индивида. През следващите поколения популацията нараства, докато генетичното разнообразие продължава да намалява. Популацията е натрупала вредни мутации през 6000-годишния период, в който е живяла на остров Врангел.
Интересно е, че намаляването на генетичното разнообразие е било достатъчно бавно, така че когато популацията е изчезнала преди 4000 години, тя все още е трябвало да оцелява изненадващо добре. Нещо повече, мутациите, които са се натрупали, са били само слабо или умерено вредни. Когато се появявали най-вредните мутации, те не се задържали.
"Ако един индивид има изключително вредна мутация, той на практика не е жизнеспособен, така че тези мутации постепенно изчезват от популацията с течение на времето", обяснява Дехаск. "От друга страна, виждаме, че мамутите са натрупвали леко вредни мутации почти до момента на изчезването им."
Знаем, че видовете могат да се възстановят от малката популация, ако имат достатъчно време. Смята се например, че гепардите са преживели два такива момента. Геномът на гигантската панда показва, че и тя е преминала през тежко намаляване на броя си преди около 43 000 години. Преди около 900 000 години хората изглежда са били сведени до едва 1300 индивида.
Възможно е, ако е имало достатъчно време, вълнестият мамут да е коригирал курса си и да е продължил да процъфтява на остров Врангел.
Фактът, че това не се е случило, подсказва, че други животински популации, които днес се възстановяват от малкия си брой, се нуждаят от наблюдение и подпомагане, за да се гарантира по-нататъшното им оцеляване, за да не се сблъскат и те със събитие, от което не могат да се възстановят.
Откритието поставя и огромна въпросителна пред последните дни на вълнестия мамут.
"Какво се е случило накрая, все още е малка загадка - не знаем защо са изчезнали, след като са били повече или по-малко добре в продължение на 6000 години, но смятаме, че е било нещо внезапно", казва Дален. "Бих казал, че все още има надежда да разберем защо са изчезнали, но не и обещания."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
