О бщоприетата история за конете в Северна Америка е, че колонизаторите са ги въвели на континента. При пристигането на испанците обаче е имало оцеляла местна порода коне.
Художничката Ронда Сноу представя интересна история пред BBC за тази местна порода коне, която сама проучва.
Тя обикаляла из общностите на коренното население и чула много истории за взаимната връзка на коренното население с духовния им кон на оджибуе, като виждала в животните водачи и учители. Като например рибарите от племето метис, които всяка зима си партнирали с конете, за да вадят риба от замръзналите езера - въпреки че конете никога не са били опитомявани тогава, те използвали копитата си, за да създават дупки за риболов на лед в замяна на храна и подслон от рибарите.
Но след като европейските заселници, които смятали дивите животни за вредни, ги изтребили почти до крак, самите коне били малко и много.
Това, че породата е оцеляла, се дължи на събитие, което Сноу изобразява в картината си, озаглавена "Кражба през леда при светлината на луната". Това е история, която би могла да бъде написана в Холивуд.
През 1977 г. на един остров в Лак Ла Кроа, Северозападно Онтарио, остават само четири кобили. След като преценяват, че дивите животни представляват риск за здравето, канадските здравни власти планират да ги заколят. Но преди да го направят, четирима мъже от племето оджибуе организират дръзко спасяване. Те събрали кобилите, натоварили ги на ремарке и ги превели през замръзналото езеро и през границата до Минесота, където ги развъдили с испански мустанг. Оттогава насам внимателното управление и селективното развъждане съживяват конете на оджибуе, които сега наброяват около 180 екземпляра и се завърнали в Канада.
Историите за дългата и тясна връзка на духовния кон на оджибуе с коренното население, противоречат на общоприетата история на конете в Северна Америка. Според тази история конете някога са се движили свободно по целия континент, преди да изчезнат по време на последния ледников период преди хиляди години, и че са останали безследно изчезнали до пристигането на европейците. Според разказите и духовните вярвания на коренното население обаче конете винаги са били на континента, който те познават като Острова на костенурките, а последните изследвания ги подкрепят.
Испанците докарват коне на територията на днешно Мексико през 1519 г., но изследванията на д-р Ивет Бягащ кон Колин цитират испански писмени сведения, според които стадата се намират на територията на днешна Джорджия и Каролина през 1521 г. Според нея това е доказателство, че конете са били тук преди европейците: както отбелязва Колин, невъзможно е испанските коне да се размножат и да изминат толкова дълъг път само за две години. Когато става въпрос за духовния кон на оджибуе, според Дружеството на оджибуе, ДНК тестовете показват, че те са отделна порода от конете, внесени в Северна Америка от европейците.
Когато през ноември 2022 г. Сноу посещава във фермата Мадахоки, вижда още доказателства, че духовните коне на оджибуе отдавна се разхождат по тази земя. Културният посланик Маги Даунер, която е ирокезка, я запознава със стадото на фермата - там вече няма диви стада - които да са с пухкава зимна козина и явно са създадени за суровата северна среда. Те имат компактни, мощни тела, гъсти гриви, малки, космати уши и допълнителни носни капаци, които ги предпазват от студа.
Конете са атракция, но също така представляват по-широката работа на фермата за възстановяване и отбелязване на културата на коренното население. "Историите ни са толкова сходни", казва местният посланник Даунър. Като млада жена от коренното население тя вижда симетрия във възстановяването на изгубеното.
"Тъй като беше забранено от канадското правителство, нашите млади хора не познават историята си. Същото е и с тези коне. Има такава връзка между нас."
В пространството за събития на фермата, което беше подготвено за посрещане на клас, участващ в една от програмите на училището за култура на коренното население, Трина Матер-Симард, основател на Indigenous Experiences, която управлява фермата, ми каза, че идеята за създаването на фермата се е зародила, когато през 2020 г. чула Ронда Сноу в подкаст за духовните коне на оджибуе. "Просто бях толкова вдъхновена", каза тя.
"Видях много сходства с нашата собствена история", продължава тя, "по начин, който можем да споделим лесно, за връзката им със земята, разселването и устойчивостта: че са останали само четири и все още са тук."
Матер-Симард и дъщерите ѝ купуват четири коня от ферма в Алберта и търсят място, където да ги държат. По същото време организацията Indigenous Experiences търси постоянно място, тъй като дотогава работи във временно помещение пред Канадския исторически музей в Гатино, Квебек, точно от другата страна на реката от Отава.
Във фермата с площ 164 акра компанията намира идеалното решение: с толкова много земя тя може да включи конете в културния обмен и да разшири предлагането на образование на земята.
Тъй като оджибуе смятат конете за сродни души - "за равни, които се отблагодаряват", добавя тя - те се наричат "гледачи" на конете, а не собственици.
От откриването си в края на 2021 г. стадото на фермата е нараснало до девет - най-новото попълнение е жребец на име Джижиджик (Кедър), роден в снежна буря през април от Уискосивика (Сладка трева). Освен че посреща посетители, които могат да се срещнат с конете и да посетят пазара с произведения на изкуството и занаятите на коренното население, фермата е домакин на поредица от безплатни фестивали, посветени на сезоните.
Когато Сноу посещава зимния фестивал, тя наблюдавала инуитски гърлени певци, след което се разходила из гората по пътеката на фермата "Наследство", която била осеяна с интерпретативни табели, описващи традиционните лечебни приложения на растящите там растения. Други културни предложения включвали изработване на кукли от царевични люспи на племето хауденосоне, урок по рисуване, воден от Сноу, и семинари за ловци на сънища и мокасини.
Сноу разсъждава върху темата колко близо всъщност са били тези коне от изчезване и се трогва от мисълта, че ще може да ги наблюдава как растат и се развиват през следващите години. Чрез споделяне на гледната точка на коренното население Матер-Симард се надява, че Mādahòkì (което означава "споделяне на земята" на анишнабски) може да служи както като място, където общностите на коренното население могат да възстановят връзката си със земята, така и като място за помирение между коренното и некоренното население.
Туризмът "наистина се е променил през последните няколко години, тъй като хората търсят своя път на помирение", каза тя. "Нашата индустрия обича да казва, че туризмът на коренното население е наистина помирение в действие, защото дава осезаем начин да се свържеш с общността и да се учиш."
В центъра на всичко това са духовните коне на оджибуе, които сами по себе си са живи олицетворения на помирението. Конете са учители, казва Даунер. "Те инстинктивно изпитват състрадание един към друг в своето стадо. Трябва да започнем да превеждаме [техните учения] в нашето общество, като смесена общност от коренни и некоренни жители."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!