Н аселението на света се увеличава, а заедно с него и нуждата от кръводаряване. В Япония изследователи от години разработват изкуствена кръв. Тази пролет тя е била прелята на първия участник в клиничните изпитания, съобщи Deutsche Welle.
Екипът, ръководен от Хироми Сакай от Медицинския университет в Нара, се гордее с постигнатия напредък в своите изследвания. От три години японците интензивно разработват изкуствена кръв, а тази пролет те са провели и първите тестове. Създадената от тях кръв е била прелята тази пролет на първия участник в клиничното изпитание - важна стъпка по пътя към издаването на разрешение, което те се надяват да получат до 2030 година, пише германската обществена медия АРД.
Изкуственият препарат съдържа истински червени кръвни телца и трябва да замени изцяло човешката кръв, транспортирайки кислород в тялото, обясняват учените.
Поносимостта и безопасността са ключовият въпрос
Принципът е подобен на този на добре познатите мРНК ваксини срещу коронавируси: изследователите извличат хемоглобин от реално дарена кръв с изтекъл срок на годност. След това го опаковат в липидна обвивка – това са малки мастни глобули, пълни с хемоглобинов протеин. По този начин изкуствената кръв в крайна сметка трябва да бъде съвместима - независимо от кръвната група на пациента.
Съвместимостта и безопасността на хемоглобина са същината на въпроса при разработването на универсалната изкуствена кръв. Свободният хемоглобин може да бъде много опасен за организма, обяснява лекарят по трансфузионна медицина Торстен Тон в интервю за АРД от Токио: "Той може да причини тежко увреждане на бъбреците и стесняване на кръвоносните съдове. Това може да доведе до органна недостатъчност и дори до смърт." Въпреки това японският проект със сигурност има потенциала да подобри значително положението с осигуряването на достатъчно кръв и трансфузионната дейност, убеден е Тон.
Употреба след злополуки или във военни зони
Кръвният заместител може да е много полезен там, където обикновено има големи загуби на кръв – във военни конфликти или след тежки злополуки. Синтетичната кръв би могла да се използва веднага и директно на мястото на произшествието, което досега не беше възможно, тъй като обикновено първо трябва да се провери кръвната група и съвместимостта, обяснява АРД. Освен това изкуственият продукт може да се съхранява в продължение на две години при стайна температура, и цели пет години - в хладилник. Това може да промени коренно ситуацията, особено в отдалечените части на света.
Недостигът на кръв е все по-належащ проблем
Нови възможности ще възникнат и в областта на донорството на органи. Животът на пренасяните органи би могъл да бъде значително удължен с помощта на изкуствена кръв, а изследвания в тази област се правят от години.
Недостигът на кръв е все по-належащ проблем - с оглед на нарастващото световно население и ограничения достъп до кръвопреливане, особено в по-слабо развитите държави. В Япония броят на донорите също чувствително намалява поради демографските промени. А универсалната кръв може значително да подобри снабдяването в световен мащаб.
Изследвания и със стволови клетки
В същото време изследователите работят и върху култивирането на стволови клетки, които произвеждат човешка кръв в костния мозък. Ако това се окаже успешно, този метод ще ни доближи максимално до даряването на човешка кръв – много повече, отколкото продукта, разработван от японските учени под ръководството на Хироми Сакай. Тогава и проблемът със свободния хемоглобин ще бъде решен.
Дотогава обаче кръводаряването с истинска човешка кръв си остава незаменимо за съвременната медицина, посочва още АРД.
