Eдинственият начин да се стигне до град Уитиър в Аляска през зимата е с лодка или влак, като транспортът изцяло зависи от метеорологичните условия. Така е било допреди 15 години, когато Аляска преоборудва железопътния тунел от Втората световна война, така че да може да обслужва и автомобили.
Сега има само един начин да се стигне по суша до Уитиър, Аляска: тунел с дължина 4 км. и едно платно. Някога част от железопътна линия от Втората световна война, голите стени на тунела ви напомнят, че пътувате направо през планина с височина 1 200 метра.
Пътуването през еднолентовия тунел може да се усеща задушаващо, но е от изключително значение за жителите на Уитиър, които организират живота си според разписанието на тунела - колите могат да преминават само веднъж на час в двете посоки и ако се опитвате да се върнете в града след 22:30 ч., нямате късмет.
Често срещана гледка на входа на Уитиър са хора, които са пропуснали последното преминаване, спящи в колите си. Много жители притежават тениски с надпис "POW" . Затворник на Уитиър - (Prisoner of Whittier).
Whittier, Alaska. A city where most of its people live in the same building pic.twitter.com/7i1JKpEz30
— internet hall of fame (@InternetH0F) June 16, 2024
Докато шофирате към града, вляво се вижда прочутият Принц Уилям Саунд на Аляска и малко пристанище. Вдясно огромен водопад се спуска по зеленото лице на планината, през която току-що сте минали. Ако погледнете на километър и половина зад себе си покрай брега, ще видите нов терминал за круизни кораби, който ще бъде открит това лято.
Работата е там, че на жителите на Уитиър никога не им се налага да пътуват през тунела, ако не искат, въпреки че малкото градче в югозападната част на Аляска е откъснато от външния свят по много начини. Годишно тук пада 6.7 метра сняг, което е над 1000 пъти повече от средното за страната.
Жителите дори не трябва да напускат сградата, в която живеят, ако не искат.
Това е така, защото Уитиър, включително болницата, училището и градската управа, функционира в рамките на една самодостатъчна структура: гигант от времето на Студената война.
14-етажната сграда Begich Towers Incorporated, известна по тези места просто като BTI, вероятно е последното нещо, което бихте очаквали да видите в толкова отдалечено място.
Той се издига в небето, на фона на околния пейзаж от ледници. BTI издържа на шестмесечни дъждове всяка година, последвани от шестмесечни снегове и виещи ветрове със скорост близо 130 км. в час. Все пак сградата е построена, за да оцелее при бомбардировки.
Отвътре BTI прилича на всеки огромен жилищен комплекс в голям град, с изключение на това, че когато излезете навън през зимата, няма къде да отидете и няма кого да видите.
"Усещането е като да живееш в университетско общежитие, но си възрастен", казва Джейми Лоан, градски комисар по планиране и зониране.
The town of Whittier, Alaska, is known for having nearly the entire population living in a single apartment building.
— Massimo (@Rainmaker1973) December 3, 2023
The building is called Begich Towers, a 14-story apartment complex that houses about 90% of the town's residents (total: 272). This has earned Whittier the… pic.twitter.com/i3PG7pEgzE
Пътуването в час пик в Уитиър означава спиране на асансьора на всеки етаж.
Това означава, че дори когато е студено, градските служители като Дженифър Роджърс могат да отидат на работа по сандали. Тя дори не трябва да води трите си деца на училище; те отиват с асансьора до мазето и слизат по подобен на бункер подземен коридор, който свързва BTI с общинското училище в Уитиър.
Носят се слухове, че някои хора не са излизали от BTI от седмици, месеци, а може би дори от години.
Само около 220 души живеят целогодишно в Уитиър, като работят в сферата на търговския риболов, отдиха и туризма или за държавния ферибот и железницата. Повечето от тях имат жилища в кулата, както наричат блока BTI, сякаш обитават отделни спални в една огромна къща. За изолацията си заедно те казват: "Тук всички сме семейство."
Едно голямо семейство. С много любов и, както казват някои, с равни части дисфункция. Всички се грижат един за друг, но също така всички си знаят и целия личен живот.
Горилите и оръжията
Хората идват в тази част на Аляска от далечни места, за да започнат живота си отначало. Те могат да се скрият тук и никога да не бъдат открити. Но повечето от тях са пристигали с надеждата да намерят по-добър живот.
Бренда Толман, 64 г., е една от тях. Била е художник на табели в слънчева Калифорния, когато е взела близнаците си и се е установила в Уитиър.
"Бях ужасена, когато за първи път излязох от този тунел", казва тя за голямото си преместване през 1982 г. "Помислих си, че тук ще стои голяма горила. Градът изглежда като във филм на ужасите."
Всъщност Холивуд е планирал да снима "Hunter-Killer" в Уитиър тази пролет. Това е трилър за подводници, в който Уитиър щеше да замества руска военноморска база. Ирония на съдбата, тъй като градът е бил използван като американска военна база след Пърл Харбър и играе ключова роля в началото на Студената война.
Военните построяват два монолита - BTI и близката сграда Бъкнър, но закриват базата в края на 50-те години на миналия век, след като съкращенията в отбраната и изобретяването на междуконтиненталните балистични ракети я правят ненужна.
Няколко години по-късно Уитиър се регистрира като град, а кулата, наречена в чест на покойния представител на Аляска Ник Бегич, е превърната в място за всички потребности на жителите.
Сградата Бъкнър има по-мрачна съдба. Никой никога не е отделял милионите, които биха били необходими за детоксикация и реновиране, и в наши дни тя се намира встрани от погледа като грозен звяр, опитомен от природните стихии.
Жителите на Уитиър нямат нищо против тази гледка. Те казват, че това е част от тяхната история.
Llegar a un lugar y conocerlo por las historias de @Pedro_Torrijos no tiene precio. #whittier #alaska pic.twitter.com/BFnISJuKmm
— Gustavo Herrera (@tavo_herreraTF) June 18, 2024
"Свикнали сме да го гледаме. Това не ни притеснява", казва Толман. "Всъщност много малко неща ни притесняват."
Всичко това прави живота тук особен, дотолкова, че книгата за Уитиър, публикувана преди 15 години, е озаглавена "Най-странният град в Аляска".
Жителите на Уитиър знаят добре, че обстоятелствата в живота им се определят от майката природа, въпреки че в крайна сметка проблемите тук не се различават от тези в останалата част на света : общност, работа, образование, здраве.
Просто в Уитиър всичко, свързано с хората и живота, е много силно увеличено, заради малкото пространство. И всичко това може да стане малко странно.
Една бунтарка и нейните северни елени
Понякога, когато ветровете в тундрата натрупат сняг, е невъзможно да се отворят входните врати в BTI. Но Толман все пак излиза два пъти дневно до оградата от другата страна на улицата, където отглежда два северни елена.
Един път снежните преспи се издигат по-високо от 15-метровата ограда и нейните елени са избягали, а Толман ги е преследвала. Тя смята, че една от причините, поради които хората харесват да живеят в BTI, е, че никога не им се налага да се притесняват за чистенето на снега. Градът го прави вместо тях.
"За всичко се полагат грижи. А това е много важно тук."
Толман е известна като матриарха и домакинката на сградата - не само защото е тук от толкова дълго време, но и защото обича да държи всички в ред. Тя казва нещата така, както са. Предполага, че е бунтарка.
Бренда Толман е един от малкото обитатели, които живеят извън кулата, макар че все още държи студиото си там.
Толман се разхожда по тесен коридор от калдъръм и балатум и се шегува, че BTI може да прилича на психиатрична клиника. Сутрин тя не излиза от студиото си, защото там е и нотариусът на Уитиър.
По времето, когато за пръв път идва в града, петролните барони обитават района и Толман изкарва доста пари от надписите на луксозните им лодки.
Но когато цената на петрола спада в края на 80-те години на миналия век, обликът на Уитиър се променя и в него се настаняват съвсем нови хора. Напоследък тук се заселват вълни от хора от Американска Самоа, Гуам, Филипините и Хаваите.
Толман е живяла на седмия етаж, но не е могла да понесе това, което тя нарича "принудителната социализация" на BTI. Това, че можеш да се разхождаш по коридорите по пижама, не означава, че можеш да посещаваш хората по всяко време, казва тя. Но точно това се случва.
Тя се нуждае от уединение и иска да се накара да излиза повече навън, така че в крайна сметка се премества в малък жилищен комплекс надолу по пътя. Това е единственото друго място за живеене в Уитиър.
Може би, предполага тя, това е причината кметът също да избере да не живее в кулата.
"В BTI всеки може да се разходи с чорапите си до дома му и да му каже мнението си", казва тя. "Но ако трябва да се облечеш, да излезеш, да се качиш в колата и после да пътуваш дотам, е, може би това е малко прекалено."
Размити линии
They should’ve set the next GTA game in Whittier, Alaska pic.twitter.com/ftuHoMUZXd
— 🪬🟣🧠 (@slurplebrained) December 5, 2023
По време на обяд учениците излизат от училището в Уитиър и се спускат по подземната пътека, която се разлива в пещерното мазе на BTI. Те минават покрай лабиринт от стаи за съхранение и стая, пълна с фризери, които се отдават под наем за 15 долара на месец. Те са пълни с пържоли и други видове месо, както и със сладолед, хляб, замразени вечери и всичко друго, което може да се запази. Така хората оцеляват в дните, когато изглежда, че никога повече няма да усетят топлината на слънцето.
След като учениците си тръгват, в малкото училище настъпва тишина.
Ерика Томпсън изважда обяда си от хладилника, за да го изяде в кабинета си.
38-годишната Томпсън също толкова лесно може да се прибере в дома си на деветия етаж. Но тя не го прави.
"Харесва ми да разделям работата от дома".
Често, казва тя, границите се размиват твърде много.
Томпсън използва остатъка от обедната си почивка, за да свърши няколко задачи.
"Здравейте, г-жо Т.", казва един от учениците ѝ, когато Томпсън се качва в асансьора.
В Уитиър няма как да избягаш от учениците си. "Изхвърлям боклука, виждам се с учениците си. Когато пера, виждам учениците си", казва тя.
По време на празниците един ученик почукал на вратата на апартамента ѝ. Когато тя отворила, той казал: "Исках само да се уверя, че сте в коледния дух."
Преди това, по време на Деня на благодарността, тя трябвало да изпече сладки картофи във фурната си за трапезата. Затова провела урока си по четене във всекидневната си.
"Тук отношенията между ученици и учители са много различни", казва тя, "защото живееш сред учениците си".
@CycleForHeart is cycling from #Alaska to #California; Chris visited Whittier School, in Whittier Alaska yesterday #WeAreHeart pic.twitter.com/2JWu2XTxa1
— Kathy Rogers (@KathyatHeart) September 12, 2017
Томпсън отскача до Kozy Korner, малък магазин на първия етаж, държан от Франки и Рон Греъм. Тя иска да се увери, че апартаментът ѝ е зареден с храна за тийнейджъри.
"Купувам храна за гледачката на кучето ми" - обявява, докато взима пакети с разтворим рамен и замразени буритос. Замисля се за пакет чипс.
"Уау. 9 долара. Сега знаеш защо ходя в Анкоридж."
Запасите на Kozy Korner зависят от това, което Греймови вземат по време на пазаруването си в Анкоридж, на около 90 км. на север. Освен макаронени изделия, доматен сос и консерви с яхния, има една кутия лак за мебели, кутия зърнени закуски, две бутилки лакочистител, един галон сладолед от черни орехи и пет кашона тесто за темпура.
Франки Греъм казва, че магазинът допринася значително за самодостатъчността на сградата. Тя си спомня за времето след лавина, когато се е наложило да се транспортират по въздух храни и консумативи до други градове. Но не и тук.
"Единственото нещо, от което се нуждаехме тук, беше бебешка храна".
Томпсън плаща голяма сума за нездравословната си храна и се връща в училище. Тя показва закритата хидропонна градина, която е създала, за да могат децата да имат повече плодове и зеленчуци .Училището се сдобива с оборудването, след като полицията залавя човек, който го използва, за да отглежда марихуана в апартамента си в BTI.
До градината има закрита детска площадка; Томпсън, бивш треньор по фитнес, много държи на физическата активност.
Много от децата от BTI се разхождат във фоайето на сградата по време на обяд, въпреки че това е в разрез с правилата. Това е голям спор в сградата: колко свобода да се даде на децата, особено през зимата, когато всички са затворени вътре. Някои от по-възрастните хора биха искали BTI да функционира повече като място за възрастни, може би дори като старчески дом.
Но други смятат, че ако децата си отидат, ще изчезне и енергията в сградата.
Децата бягат от фоайето, когато чуят, че по пътя им върви служител на сградата.
"Удивително е как всички се разпръскват, когато ме видят", казва служителят, оправяйки столовете и събирайки опаковките от бонбони. "Знаят, че не трябва да се събират тук. Те не се грижат за това."
Райско кътче
Algunas fotos de la capilla, el supermercado y el exterior, en el que se ve que las Begich Towers, más que un edificio en Alaska parece un bloque de Móstoles. pic.twitter.com/yG8fTZVJ31
— Pedro Torrijos (@Pedro_Torrijos) November 10, 2023
Толман казва, че наистина няма друго място на Земята, където би предпочела да живее.
Уитиър е красив и безопасен.
"Райско кътче", нарича го тя.
През последните месеци тя харесва самоанската общност в BTI и започва да посещава църковната им служба - една от двете, които се провеждат всяка неделя в мазето, близо до стаите за съхранение.
Толман отива не непременно, за да се свърже с Бог, а за да послуша музиката. Тя я извисява и внася радост в сърцето ѝ, като изблик на лято насред мрачната зима.
Без развлечение Уитиър има потенциала да удави човека в клаустрофобия. "Трябва да умееш да бъдеш сам", казва Толман. "Иначе може да стане самотно."
Това може би е иронията на живота тук, в нестандартната сграда на града на западния бряг на Принц Уилям Саунд. Трябва да се научиш да живееш с други хора на близко разстояние, но в крайна сметка трябва да обичаш себе си.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
