П о биографията на един човек можем да разберем какъв е бил животът му, а по биографията на една компания можем да разберем какъв е бил животът на цялото общество.
Четири войни, три държавни строя и едно голямо земетресение -нищо от това не предполага, че всъщност историята, която искаме да ви разкажем, е историята на българската захар, родом от Горна Оряховица.
Предприемачество през 20-те на ХХ в.
Българското икономическо чудо от началото на миналото столетие нямаше да съществува без големия стремеж към развитие на българите и без опита и инвестициите на чуждестранните ни партньори.
По онова време не са един и двама чехите, решили да дойдат и да развиват бизнес в България. От една страна - славянска държава, от друга - огромен потенциал за възход.
Така, редом с пивоварите братя Прошек, художникът Иван Мърквичка и създателят на българската археология Карел Шкорпил, се нарежда и инж. Рудолф Пицка - основател на “Българо-чехско акционерно дружество за захарна индустрия” през 1912 година.
Благодарение на основаната от него фабрика за захар в следващите 110 години пишем сладката история на България със столица Горна Оряховица.
Войни и земетресение
Строежът на захарния завод не върви гладко. Избухването на Балканската война гарира влаковете с частите за машините из Сърбия и България, а строителите са мобилизирани.
Преодолели това препятствие, собствениците се сблъскват с ново, този път природно бедствие - земетресение с магнитут 6.8 по Рихтер. Заводът е полуразрушен, както и стотици други сгради, църкви, училища.
С общите всеотдайни усилия на работниците и денонощен труд, фабриката е възстановена и започва да произвежда захар.
Успех и подем
През следващото столетие от живота на “Захарни заводи” сладките моменти са много повече от горчивите. Край завода за захар изниква цех за производство на етанол, собствениците купуват и съседната фабрика за захарни изделия.
Държавното управление идва с желание за развитие в големи мащаби. Построена и собствена ТЕЦ, която да посреща енергийните нужди на все по-големите производства.Отваря се и машинно-ремонтен завод за нуждите на всички захарни заводи в страната.
И винаги от небето ще валят бонбони…
Или поне така се струва на всеки, прекрачил прага на фабриката, в която Лукчетата са още топли, а Лимоновите резанки са в дълги уханни калъпи.
Колкото до бъдещето, то изглежда също като шепа Ментини - сладко и зелено.
Инвестициите на компанията само през последните десет години е над 50 млн.лв. Устремът на "Захарни заводи" за оптимизация и екосъобразност вече е възнаграден и с няколко награди за Зелено предприятие.
През последните 20 години в дейността на „Захарни заводи“ е поставен значителен зелен отпечатък за опазване на природата. Инсталиран е електростатичен филтър на комина на собствения ни ТЕЦ. Благодарение на него вече не се отделят прахови частици в атмосферата. Направена е адаптация на мощностите, така че 30% от ресурсите, които се използват за производство на топлоенергия, са от възобновяеми източници – биомаса. Изградени и пуснати в експлоатация са две фотоволтаични централи, които работят за собствени нужди.
В дивизия “Етанол” изцяло е завършен процеса на безотпадно производство чрез инвестиция за оползотворяване на вторичния продукт от производство на етилов алкохол във високопротеинов фураж.
Така че сладката ни история не завършва тук, а продължава и в бъдещето, защото винаги има още един ден, в който да ни се прииска нещо сладичко за хапване.
