„Жената е другар, жената е човек, жената е майка.“ Тези думи на Георги Димитров маркират началото на нова епоха след 9 септември 1944 г., когато официалното обращение „госпожа“ е заменено с „другарка“. Но зад лозунгите на "неизбежния комунизъм", за "труженичката" и "строителката на комунизма" стоят милиони съдби, тихи победи и мечти. Тези и още теми разглежда изложбата "Тя, когато беше другарка". Градската жена през социализма в Регионалния исторически музей на София.
- Дефицитът и опашките: Символът на едно десетилетие
Марина е преводач и писател, родена е в Москва. В текстовете на изложбата тя забеляза една дума, добре позната по време на социализма.
„Дефицит. Твърде млада си, за да го помниш — за твой късмет. Недостиг на всичко. Дълги, дълги опашки. Щом видиш опашка на улицата, се приближаваш, нареждаш се и питаш за какво е, какво се продава. Дори не те интересува дали продават ботуши на висок ток от Югославия, или някакъв вид наденички. Магазините бяха празни и просто се нареждаш и купуваш", разказва Марина.
Част от детството на Анахид Хачикян също преминава през социализма — време, което тя помни с усещане за предвидимост, но и с липса на свобода.
„Мисля, че хората се чувстваха ограничени. Факта, че не можеше да се пътува, не можеше да се чете или да се слуша това, което искаш, не можеше да се живее по начина, по който всеки си представя — беше едно огромно ограничение на човека и на правото му да избира начина си на живот. Независимо дали хората го показваха или не, всички го знаеха", спомня си Анахит Хачикян.
Посетителите се връщат назад във времето чрез старинни дрехи, аксесоари, снимки от модни салони, както и през незабравими предмети от бита — като старата шевна машина или електрическата ютия, изучавани в часовете по ръчен труд.
- "Политически опасните жени": Когато прическата и палтото бяха престъпление
Една от най-разтърсващите теми в изложбата кара младите посетители да спират с недоумение. Това са досиета на „политически опасните жени“, задържани по време на т.нар. „Хулиганска акция“. Те разкриват система, която се е страхувала дори от облеклото или прическата на една жена: "Дина Борисова - задържана без паспорт, с тесен разцепен панталон и прическа „конска опашка“. Баща ѝ е бил офицер от царската армия."
"Весела Тодорова - събраните сведения се е установи, че е морално паднала."
"Богдана Ангелова - в ресторанта на ЦУМ е играла неприлично."
"Ката Георгиева, родителите ѝ са бивши търговци, зло настроени към народната власт, задържана за палто тип ямурлук."
"Любопитното за това облекло е, че то всъщност е закупено от ЦУМ по това време, но властта го свързва с традиционните унгарски облекла, които изглеждат по този начин. Това не е случайно, годината е 1957-1958, опитът за революция в Унгария се случва в 1956 година. Друга проява, също така хулиганска, са т.нар. "неприлични танци". Не са упоменати какви са точно тези танци, но се предполага, че това са прозападни танци, от рода на туист, на рок. Създаването на досиета от страна на Държавна сигурност, може да доведе до негативни последствия по-късно във връзка с работата, с образованието, кариерното развитие на тези момичете и жени", разказва Теодора Мешекова, куратор на изложбата "Тя, когато беше другарка".
- Митът за равноправието: Жената между лозунгите и реалността
Въпреки че по закон жената е представена като независима, в реалността повечето стопански и политически ръководители са мъже.
„Като момиче можеш да станеш добър лекар, учител. Не би си мечтала да станеш пилот например, защото това не е работа, която подхожда на момиче. Майка ми беше учителка по музика и винаги казваше: „Това е най-добрата работа, която подхожда на жена“. Винаги протестирах вътрешно, защото не мисля, че има специален вид работа, подходяща за жена. Всичко, което жените можеха, е да се изкачат почти до върха - не да станат шефове, а помощници на началника", споделя Марина.
- Станете част от изложбата
Всяка дама, която пази своя снимка от периода 1944 – 1989 г., може да стане част от експозицията, като изпрати фотография до Регионалния исторически музей на София.
