Н ие, хората, сме много разхвърляни. Където живеем, там се натрупват доказателства за нашето съществуване. Имаме вкаменени купчини боклук, датиращи отпреди повече от 100 000 години.
Ако оставим настрана потенциала за вреда, антропогенното замърсяване може да бъде полезен археологически инструмент. Можем да разберем кога хората са започнали да използват определени технологии и да проследим развитието на културата въз основа на необмисления отпечатък, оставен хиляди години след хората, които са го създали.
Именно в такива следи археолозите от Германия и Гърция сега са открили най-старото известно доказателство за замърсяване с олово от човешка дейност - и дори са свързали появата му с възникването и утвърждаването на напредналото монетизирано общество в древна Гърция.
„Тъй като оловото се е отделяло при производството на сребро, наред с други неща, доказателството за нарастващи концентрации на олово в околната среда е същевременно важен индикатор за социално-икономически промени“, казва палеонаучният специалист Андреас Куцодендрис от Хайделбергския университет в Германия.
The Ancient Greeks Were Polluting The Planet Over 5,000 Years Agohttps://t.co/Quy9dbTo6i
— I B (@ijbl) February 24, 2025
Оловото като страничен продукт на човешката дейност се появява за първи път в археологическите данни приблизително по времето, когато сме започнали да произвеждаме сребро чрез топене и рафиниране на оловни руди преди около 5000 години. То може да бъде открито в древни човешки зъби и кости, а по-късно и в проби от околната среда, запазени в археологически пластове, едновременно с появата на монетите преди около 2500 години.
За да проучи траекторията на замърсяването с олово в древна Гърция, Куцодендрис и екипът му правят проучване на дъното на Егейско море и крайбрежието му. Екипът използвал багер, за да извлече внимателно дълъг вертикален участък от морското дъно, който предоставял слоеве от материал, отлаган последователно в продължение на хилядолетия.
Тези слоеве могат да бъдат датирани и анализирани за улики, за да се определи какво е попадало на морското дъно във всяка една епоха. Екипът на Куцодендрис търси не само следи от замърсяване, но и полени - следи от земеделска дейност, които разкриват по-широка картина на човешкото общество, обитавало региона.
Техният анализ на пробите разкрива най-старото досега антропогенно замърсяване с олово, което съвпада със слоеве, отложени преди около 5275 години. Това е с около 1200 години по-старо от най-ранното известно досега антропогенно замърсяване на околната среда с олово и съвпада с настъпването на бронзовата епоха в региона.
Любопитно е, че изследователите не откриват признаци на оловно замърсяване в пластове, свързани с целия период на самата бронзова епоха. Но след това откриват драматично покачване преди около 2225 години - скоро след като подобно покачване е открито в скелетите от Древен Рим.
„Промените съвпадат със завладяването на елинистична Гърция от римляните, които впоследствие претендират за богатството на ресурсите на региона“, обяснява археологът Джоузеф Маран от Хайделбергския университет.
Същевременно промените в полените идентифицират промените в икономиката, когато Древна Гърция преминава от предимно пастирско общество към общество, което все повече се монетизира. Изглежда, че този преход е оказал дълбоко въздействие върху околната среда, което се изразява в широко разпространено обезлесяване, разширяване на селското стопанство и значително увеличаване на отлаганията на тежки метали в околната среда.
Това се дължи на факта, че древните римляни подтикват към добив и топене на метали като сребро, злато и самото олово, с което се облицоват римските водопроводни тръби. Подобна дейност не само е довела до отделяне на олово в околната среда, но е изисквала и увеличаване на производството на дървесина за захранване на топилните съоръжения, в допълнение към разчистването на земи за земеделски цели.
„Включването на гръцките региони в римската политическа сфера дава на новите владетели възможност да се възползват от природните ресурси на наскоро придобитите провинции, което води до безпрецедентно увеличаване на експлоатацията на гръцките минни райони с цел добив на злато, сребро и други метални ресурси“, пишат изследователите.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
