Д нес опасното състояние на околната среда често е в новините. В много от тях се описва как хората увреждат Земята и се обсъждат начини за предотвратяване на това.
Тези опасения не са нови. Преди хилядолетия хората в Древна Гърция и Рим вече са знаели, че хората вредят на природния свят. Литературата от тези древни времена съдържа много препратки към околната среда и вредите, които тя понася.
Много от тези прозрения са актуални и днес. Замърсяването на почвата, която обработваме, въздуха, който дишаме, и водата, която пием, има ясни последици. Можем да влошаваме околната среда само за толкова дълго време, преди това да се върне, за да ни преследва.
Затова нека да проучим на какво могат да ни научат древните гърци и римляни за природата и нашето място в света.
Агент на разрушението
Древният римски писател Плиний Старши, живял през I в. от н.е., е бил загрижен за начина, по който човешките същества злоупотребяват със Земята. В своя труд „ Естествена история“ той пише:
Ние покваряваме реките и природните стихии, а самият въздух, който е основна опора на живота, превръщаме в средство за унищожаване на живота.
Той смята, че планетата е нещо, което човечеството трябва да защитава, а не да уврежда, защото дължим съществуването си на майката Земя:
Мой приятен дълг е преди всичко да защитавам каузата на Земята и да я подкрепям като родител на всички неща.
Две хилядолетия по-късно думите на Плиний изглеждат пряко свързани с нас.
'The waters become corrupt, the air infected': How the ancient Greeks and Romans viewed pollution and what they did about it https://t.co/8WTN4mOFRR
— Live Science (@LiveScience) October 20, 2024
В съвременния свят загрижеността за здравето на околната среда се е превърнала в една от най-горещите политически теми.
Например проучване, проведено миналата година сред почти 20 000 млади хора в Австралия, показа, че 44 % от тях смятат, че околната среда е най-важният проблем на нашето време.
Нарастващо разбиране
Римските писатели отбелязват, че войниците им в крайна сметка са отровили водата и въздуха около лагерите си. Военният писател Флавий Ренат Вегетий, живял около IV и V век от н.е., отбелязва:
Ако многобройна армия се задържи дълго на едно място през лятото или есента, водата се разваля и въздухът се заразява, откъдето идват злокачествени и смъртоносни разстройства, които нищо друго освен честата смяна на лагерите не може да предотврати.
Римските писатели също са имали какво да кажат за замърсяването на река Тибър, която минава през Рим.
Биографът Светоний, роден около 70 г. от н.е., разказва, че реката е била „пълна с боклуци и стеснена от стърчащи сгради“, преди император Август (63 г. пр.н.е. - 14 г. от н.е.) да предприеме мерки за почистването ѝ.
Лоши политики са замърсили водите на реката. Например император Нерон (37-68 г.) изхвърля в реката огромни количества развалено зърно.
Римският поет Ювенал (през I и II в. сл. Хр.) нарича Тибър „бликаща канализация“. Лекарят Гален (129-216 г.) пък казва, че Тибър е толкова замърсен, че уловената в него риба не е безопасна за консумация.
Мерки за опазване на околната среда
Гърците и римляните въвеждат различни мерки за предотвратяване или намаляване на вредите върху околната среда.
Например през 420 г. пр.н.е. атиняните въвеждат закон за защита на река Илис:
Забранява се накисването на козината [на животните] в река Илис над светилището на Херакъл, както и заголването ѝ. Забранено е да се изхвърлят остатъците от прането в реката.
Съвременните изследователи смятат, че тази мярка може да е помогнала Илис да остане чист. Това е така, защото автори, писали през IV в. пр.н.е. (след въвеждането на закона), описват Илис като чиста и красива река.
The summer heat continues. Let's have a look at how the ancient Romans built themselves a cool, breezy, indoor climate and supplied themselves with almost unlimited fresh, filtered, indoor water, miles from wells or aqueducts, at the same time: the impluvium. pic.twitter.com/0qa2Ypuz81
— Wrath Of Gnon (@wrathofgnon) July 17, 2018
Други мерки за намаляване на замърсяването включват забрана на дефекацията и уринирането на обществени места. Често срещани са и забраните за пране на дрехи или изхвърляне на отпадъци в реките.
Малко вероятно е обаче обществеността да е спазвала тези ограничения през цялото време.
Някои владетели също така се опитвали да извършват обществени работи, като например изграждане на канализация и акведукти, за да се изчисти замърсяването.
Например император Нерва, управлявал през 96-98 г. от н.е., предприел редица строителни проекти, за да направи Рим по-чист и по-здравословен.
Секст Юлий Фронтин (35-103 г.), управител на римските акведукти, разказва, че благодарение на Нерва:
външният вид на града е чист и променен, въздухът е по-чист, а причините за нездравословната атмосфера, заради която въздухът в града е имал толкова лоша слава в предишни времена, вече са отстранени.
Увреждането на околната среда вреди на здравето ни
Някъде в края на I или началото на II в. от н.е. римският аристократ и юрист Плиний Младши (61/62-112 г.) пише писмо до император Траян, управлявал през 98-117 г. от н.е. Той се оплаква от проблем със здравето на населението в град Амастрис, в днешна Турция:
Сред главните характеристики на Амастрис, господине, е дълга улица с голяма красота. По цялата ѝ дължина обаче тече нещо, което се нарича поток, но всъщност е мръсна канализация, отвратителна гледка, която издава отвратителна миризма. Здравето и външният вид на града ще бъдат облагодетелствани, ако тя бъде покрита, и с Ваше разрешение това ще бъде направено.
Then vs Now :
— Archaeo - Histories (@archeohistories) January 27, 2024
Roman Public latrines in Ephesus; located to north-east of junction of Marble and Curetes Streets, a public latrine was found. It was constructed in 1st Century CE over a channel with an uninterrupted flow of water and toilet seats, formed by cutting holes into… pic.twitter.com/gDgqyJVWMQ
Императорът отговорил, че се радва това да бъде направено:
Има всички основания, скъпи ми Плиний, да покрием водата, която според теб тече през град Амастрис, ако тя е опасна за здравето, докато остава непокрита.
Тази история показва, че древните са били наясно, че здравето на земята, въздуха и водата е свързано с човешкото здраве. Така че когато околната среда е в нездравословно състояние, това е вредно и за нашето здраве и благополучие.
Посланието на древните гърци и римляни днес е толкова вярно за нас, колкото и за тях. Тъй като човечеството се бори с многобройните екологични кризи, си струва да се замислим върху това вековно знание.
Изводът е, че поддържането на планетата в добро състояние е полезно не само за околната среда, но и за нас самите.
В съвременния свят, в който в новините често се появяват истории за замърсяване и свързани с него екологични проблеми, си струва да си припомним това послание на древните.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
