Т ова е краят на света или поне толкова близо до него, колкото може да стигне човек.
Ушуая в Аржентина, приказно красиво място до националния парк „Тиера дел Фуего” (Земя на огъня), където слънцето се отразява с кристални ледникови води и покритите със сняг планини.
ВИЖТЕ ПРИКАЗНАТА КРАСОТА НА УШУАЯ В ГАЛЕРИЯТА
През 1520 г. португалският пътешественик Фернандо Магелан сигурно е видял подобна гледка, когато корабът му е акостирал в района. Той дава името „Земя на огъня” заради огньовете, които забелязва по брега.
7-те най-големи гори на Земята
В Аржентина откриха метеорит, който е втори по големина в света
В продължение на хиляди години племето Яган живее на това място. Те палят огньове не само, за да се топлят, но и за да общуват помежду си, през планините, долините, горите и бурните студени реки.
За тях огънят е нещо много повече от горещи пламъци, той е превъплътен дух. Яган палели 3 огъня край брега, за да оповестят пристигането на кит или банкет с риба за всички от племето. Служели си с димни сигнали, за да преодолеят разстоянията и пресечния терен.
Същността на огъня за племето може да се обобщи с една дума „мамихлапинатапай”. Много приблизително според потомък на яганците, това е „моментът на медитация около огън на Яган, когато възрастните предават историите си на младите, слушащи тихо”.
През 60-те години на миналия век британският мисионер и лингвист Томас Бриджис организира мисия в Ушуая. Той прекарал следващите 20 години, живеейки сред яганците и съставил речник с близо 32 000 техни думи и изрази. Според него „мамихлапинатапай” означава: „да се гледат един друг, надявайки се, че ще предложат нещо, което двете страни много искат, но и не желаят да правят”.
Съвременните изследователи на яганския език обаче смятат, че този превод е приложим само в конкретна ситуация, а не по принцип.
Според друга интерпретация „мамихлапинатапай” изразява поглед между двама души, които изпитват привличане помежду си, но всеки от тях се страхува да направи първата крачка.
Много от сложността на яганския език се дължи на това, как древният начин на живот на племето се преплита с природата.
Потомък на Яган си спомня слушането на езика, говорен от старейшините на семейството му – „гледах как по-възрастните говорят и нарязват речта си с мълчания. Говореха бавно, с паузи без звук. С малко думи, казваме много”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
