- Мартини се превръща в кулинарно преживяване - нюйоркските ресторанти създават нестандартни версии с вкусове като бриош, домати, капрезе, водорасли, пица, краставица и дори бейгъл, превръщайки коктейла в своеобразно „меню от ястия“.
- Тенденцията към „странното мръсно мартини“ завладява баровете - бармани експериментират с техники като измиване с мазнини, инфузии и опушване, като запазват основата от джин и вермут, но добавят неочаквани вкусове.
- Експерименталните версии не заменят класическото мартини, а го преоткриват - според специалисти бумът е резултат от съчетаването на възраждането на класическия коктейл с модата на напитки, вдъхновени от храна.
В наши дни в Ню Йорк човек може да си поръча цяла вечеря от няколко части, съставена само от мартини.
За предястие с хляб: мартини с бриош в ресторант Arthur или мартини с чеснов хляб в San Sabino.
Като начало на менюто има множество възможности: мартини с домати в Torrisi, мартини „Капрезе“ в Jac’s on Bond, мартини със саламура от фета в Mr. Melo, мартини със заквасена сметана и лук в The Corner Store или мартини с водорасли в Smithereens.
За основно ястие, например мартини с MSG (мононатриев глутамат) в Bonnie’s. Или пък пица мартини от Bar Valentina, мартини с борш от Russian Samovar или Tamatar Martini от новия Ambassadors Clubhouse.
За освежаване между вкусовете може да се опита краставично мартини от Monkey Bar.
Ако предпочитате закуска за вечеря, Backstage предлага мартини с всичко необходимо за класически бейгъл - сусам, подправки и други характерни вкусове.
За десерт вариантите включват мартини с шамфъстък, еспресо мартини или пък нар мартини от Balthazar.
За любителите на туршии също няма недостиг на изключително „мръсни“ мартини коктейли, пълни със саламура.
И списъкът продължава.
- От експеримент до задължителен елемент в менюто
Изобретателните версии на мартини не са нещо ново.
Но сега изглежда, че всеки модерен ресторант трябва да има собствено солено, почти като научен експеримент мартини.
Барманите пречистват съставки, използват техники като измиване с мазнини (fat-washing), правят инфузии, опушват, разбъркват и разклащат.
А клиентите с удоволствие ги опитват.
„В крайна сметка аз наистина обичам класическо мартини“, казва Шарлот Мирзоеф, генерален мениджър и директор на напитките в новия ресторант Arthur в нюйоркския квартал Грийнпойнт.
Тогава защо създава мартини с вкус на бриош?
Първоначално Мирзоеф планирала да се придържа към класиката, но била вдъхновена да създаде по-креативни коктейли от кулинарните идеи на главния готвач на Arthur - Кевин Финч, сред които бриош с домашно култивирано масло.
Тя създала мартини с джин, обработен чрез измиване с масло, вермут, дестилат от суроватка и чай от ечемик.
Когато го опитах, очаквах нещо подобно на измислената от Уили Уонка дъвка с вкус на тристепенно меню от филма „Чарли и шоколадовата фабрика“, но коктейлът се оказа много по-фин.
„Не е като да пиете масло. Вкусът е на мартини. В много отношения е класическо, просто има много деликатни нотки на бриош“, обяснява Мирзоеф.
Мартини с бриош се превърнало в един от най-забележителните елементи в менюто на ресторанта, като за него са писали Eater, The Infatuation и Edible Brooklyn.
И интересът към него е голям.
Ресторантът приготвя по две пълни партиди седмично, което е почти цял кашон джин, разказва Мирзоеф.
Тя не е имала за цел да създаде сензационно мартини, но смята, че отличителният коктейл може да се превърне в своеобразен „идентификатор“ за даден ресторант.
„Може да бъде като пицата „Маргарита“ при коктейлите. Може да бъде лакмусов тест. Ако можете да направите добро мартини, вероятно сте добър бар. Мисля, че хората понякога стават малко ексцентрични с него, но това също е напълно приемливо“, казва тя.
- Манията по „странното мръсно мартини“
Онлайн, ако сте виждали необичайно мартини, вдъхновено от храна, има голям шанс то да е дело на Хана Чембърлейн.
Позната в социалните мрежи с името @spiritedla, тя е домашен барман и автор на книгата „How to Be a Better Drinker: Cocktail Recipes and Boozy Etiquette“/„Как да бъдете по-добър любител на напитки: рецепти за коктейли и етикет при алкохолните напитки“.
Тя има поредица от видеа с „странно мръсни мартини“, сред които:
- „джънк фууд“ мартини;
- Gibson с чипс Funyuns;
- мартини с бейгъл и пушена сьомга;
- мартини с пържено пиле;
- и още много други.
Първото ѝ вирусно видео е именно с „джънк фууд“ мартини, което тя създава и публикува през 2019 г.
„Сега, разбира се, това избухва“, казва тя за бума на солените мартини коктейли.
„Ако погледнете списъка с 50-те най-добри бара в Северна Америка, почти всеки един от водещите барове има някаква странна версия на мартини - независимо дали е с консервирана риба, сос путанеска, пеперончини, подправка Old Bay или нещо друго“, посочва тя.
Що се отнася до момента, в който започва да забелязва такива коктейли в менютата, тя предполага, че това се е случило около 2022 г.
Тогава, според нея, „хората осъзнаха, че има интерес към по-забавни, по-неочаквани напитки“.
„Сега всеки има лудо мартини в менюто си“, казва Чембърлейн.
- Връщането към класиката чрез нови техники
За Робърт Саймънсън, автор на книги за коктейли, историк и съосновател на Martini Expo, който дебютира в Ню Йорк миналата година и ще се проведе в Чикаго през септември, мартини с бриош е част от по-голям феномен.
Според него възходът на солените мартини е „пресечната точка между две тенденции: възхода на мартини коктейла и напитките, които имитират вкуса на храна“.
През 90-те години е имало всякакви напитки, наричани „мартини“, които всъщност нямали почти нищо общо с истинския коктейл - като лимоновото мартини и аплетини.
Днес обаче барманите подхождат много по-внимателно към създаването на нови версии, като запазват класическите елементи, джин и вермут, но намират по-сложни начини да отличат своите творения.
„Това е много по-изискано. Макар че тези мартини са навсякъде, зад тях има много повече знания и техника“, казва Саймънсън.
Преди години, ако някой е искал да направи мартини с вкус на салата „Капрезе“, вероятно просто е сложил чери домат, топче моцарела и лист босилек върху клечка и е приключил.
Днес барманите могат да обработят джина със сирене и домати чрез техниката fat-washing и да добавят отгоре тинктура от босилек.
- Краят на експериментите или само началото?
Дали сме достигнали върха на експерименталните мартини?
Според Саймънсън - да.
„Мисля, че го достигнахме“, казва той.
Но добавя:
„Винаги има шанс някой да измисли нещо наистина революционно.“
Много любители на мартини са съгласни, че въпреки всички забавни изобретения и желанието да се следва най-странната или най-шокиращата версия, класическият коктейл няма да изчезне.
„Мартинито е безсмъртно. Предполагам, че някои от тези версии ще останат популярни. Но те няма да заменят класиката“, казва Чембърлейн.
