Н а 19 октомври Българската православна църква почита паметта на небесния покровител на българския народ - Св. Йоан Рилски Чудотворец.
Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патрон на българските будители.
По традиция в навечерието на празника в основания от светеца манастир
- в Рилската света обител, се извършва всенощно бдение, на което присъстват стотици поклонници от всички краища на страната и от чужбина, а на самия 19 октомври се отслужва празнична Света литургия. Патронен празник чества и Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", както и многобройните храмове, посветени на светеца.
Преподобният Йоан Рилски е роден през 876 г. в село Скрино,
разположено в гънките на Осоговската планина около река Струма /край Дупница/. Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър", под връх Руен във Влахина планина.
Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги,
получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител,
но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III
превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.
През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Светия синод,
Великотърновският митрополит Григорий измоли частица от мощите на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир - епископ Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.
19 октомври е и празник на град Перник.
