Джон Уолкър има дълга и успешна кариера в киното и сподели пред The Guardian защо не бихте го познали никога:
Винаги съм бил телевизионен манияк. Като малък, израствайки в Бат, поглъщах предавания като "Д-р Кой", отчаян да разбера как са създадени. На 16 години се осмелих да кажа на училищния кариерен съветник, че искам да работя в телевизията; тя се изсмя и каза, че кариера в телевизията е за хора, които са учили в университет. Посъветва ме да си намеря работа в търговията. Потиснат, неохотно започнах работа в супермаркет, но се изкачих в йерархията. Те имаха бюджет за корпоративни филми и в крайна сметка аз режисирах и продуцирах техните обучаващи видеа.
После, през 1998 г., видях реклама в списание за научна фантастика за неплатени статисти за "Auton", спин-оф на "Д-р Кой". Нахвърлих едно заявление и бях във възторг, когато седмици по-късно ми се обадиха, предлагайки ми роля на селянин.
Когато за първи път стъпих на снимачната площадка, бях като дете в магазин за бонбони; това беше всичко, за което бях мечтал. Исках отчаяно да го повторя и се записах в агенция за статисти. Надявах се да получа тук там по някоя роля, но, към моя изненада, започнаха да валят поръчките и осъзнах, че мога да печеля повече пари като статисти на пълен работен ден, отколкото в търговската си работа.
През годините съм бил пред камерата над 2500 пъти, което ме прави един от най-плодовитите статисти във Великобритания. Външността ми по онова време – слаб, на около 35 години и не много привлекателен – беше много търсена за роли на лекари, благородници в исторически личноснти, полицаи и журналисти. Толкова често ме избираха за водещ на новини, че започнах да се подписвам с едно и също име всеки път – Питър Сомърс е съобщавал новините в поне 30 филма и ТВ предавания и директорите започнаха да го искат специално.
Острите очи на зрителите може да са забелязали, че за кратко време в британските сапунени опери имаше само един общопрактикуващ лекар: аз, едновременно лекуващ жителите на "Emmerdale", "Hollyoaks " и "Coronation Street". Имаше и група от нас, които винаги играехме детективи в четири различни полицейски сериала. Шегувахме се, че е чудо как някой случай някога е бивал разплитан, имайки предвид огромното ни натоварване.
Работата в телевизията ме доведе до филми: участвах в "Шерлок Холмс 2" като убиец и в "Жената в черно" като прислужник на Даниел Радклиф. Повечето роли на статисти не включват реплики, но понякога получаваш едно-две изречения.
Приятелите ми винаги ме забелязват по телевизията, но само веднъж ме разпозна непознат. Една дама ме спря и ме попита дали не съм човекът, който се надпреварва с детска количка в реклама. Бях по-развълнуван, че ме разпознаха, отколкото тя, че ме е забелязала.
Най-хубавият ден, който някога съм имал на снимачна площадка, беше да среща жена си, Нилум, която също е статист. Бяхме избрани да играем женена двойка в сапунената опера "Лекари". Влюбих се в нея безумно веднага и й казах, че някой ден ще се оженя за нея наистина. Тя после ми каза, че ме смятала за доста странен, но явно съм бил прав, тъй като сключихме брак през 2013 г.
Оттогава заедно сме участвали в стотици предавания. Хората виждат, че имаме истинска химия, което ни помогна да получаваме роли. През 2015 г. се роди дъщеря ни Индия. Веднага й предложиха работа като статист. Когато беше малка, това й харесваше, но сега на 10 години не иска да се занимава толкова.
Аз все още исках да постигна мечтите си за режисура, за тях вложих малко пари в създаването на собствен филм, с който съм горд и който сега е в Netflix, но той не донесе голям приход. Тогава един приятел ми предложи работа за няколко дни като помощник на снимачната площадка на "Лекари". Повечето помощници са на около 20 години, но аз на 47 хванах възможността да правя чай и кафе.
Само няколко години по-късно се издигнах до първи асистент-режисьор на предаването. Винаги се старая да съм мил със статистите. За съжаление, миналата година "Лекари" беше спряно след 24-годишна история. Бях съкрушен – семейството ми нямаше да съществува без това предаване. Все пак успях да оставя своя отпечатък – успях да се погрижа Нилум и Индия да са на заден план като майка и дъщеря в последната сцена.
През последните няколко години нашата работа като статисти е на задно място. Аз съм зает с режисура, а също съм написал няколко книги за преживяванията си, а Нилум управлява агенция за придружители. Никога не бих казал "никога" да участвам в някое страхотно предаване, ако се появи подходящата възможност, но засега съм щастлив да стоя на заден план.
