П рез 2019 г. малка островна общност в норвежката част на Арктика привлече вниманието на световните медии с необичайно предложение: тя искаше да премахне времето.
Жителите на Сомарьой, рибарско селище на 56 км западно от Тромсьо, уж се бореха да се превърнат в първата в света зона без време по време на 69-те дни от всяко лято, когато слънцето никога не залязва. На близкия мост бяха окачени часовници, а собственик на местен хотел връчи на норвежки депутат петиция със подписите на жителите. Международните медии ентусиазирано прегърнаха идеята, възхвалявайки усилията на градчето да живее без съобразяване с времето, пише ВВС.
Имаше само един проблем: кампанията не беше съвсем това, което изглеждаше.
Мнозина от местните бяха озадачени от целия този шум и объркани от идеята, че някой може да живее изцяло извън времето. Как един хотел би могъл да работи без часове за настаняване и напускане? Нима се очакваше едно кафене да остане отворено завинаги, в случай че някой поиска да обядва в 04:00 сутринта? А какво става с децата, които посещават училище?
Оказа се, че Innovation Norway, държавната агенция за насърчаване на туризма, е организирала кампанията. Въпреки че някои от островитяните бяха участвали, за други се съобщаваше, че дори не са подозирали за това. Когато участието на агенцията излезе наяве, неният ръководител бе принуден да се извини публично. Часовниците бързо изчезнаха от моста и кампанията потъна, изглежда без следа.
И все пак, ако премахнете цинизма на правителството, опитващо се да създаде фалшиво народно движение с цел привличане на посетители, в идеята има нещо привлекателно.
Високо над Арктическия кръг Сомарьой преживява непрекъсната дневна светлина всяко лято от 18 май до 26 юли, когато слънцето никога не залязва и обичайните граници между деня и нощта започват да се размиват. В разгара на зимата слънцето никога не изгрява и обядът може да се изяде в пълен мрак. Възможно ли е място като това наистина да промени начина, по който хората възприемат времето?
Първото предизвикателство, да се стигне до там, е самото пътуване – автобусът от Тромсьо тръгва в точно определен час, което напомня, че дори в този регион ежедневният график остава неизбежен. След близо двучасово пътуване през мостове, фиорди и живописни пейзажи се стига до Сомарьой – село с около 300 души население, чиито брой нараства през лятото заради туристите и собствениците на вили. Мястото веднага впечатлява с къщите на колове над тесните пристанища и цветните домове на фона на все още снежни планински върхове.
Сред посрещнатите посетители е Ева Качински, полска туристка, привлечена от шумотевицата около кампанията от 2019 г. „У дома водя много забързан живот и идеята да не се притеснявам за времето за няколко дни беше наистина привлекателна“, споделя тя. Първоначално тя е разочарована от факта, че магазините и хотелите все пак спазват работно време, но впоследствие успява да се отпусне: „Може би просто самият разговор за времето беше достатъчен – изглежда, че то наистина има по-малко значение тук, отколкото у дома.“
Холандският пътешественик Вутер Де Вит също се наслаждава на вечната дневна светлина: „Диво е. Вчера отидох да плувам в полунощ. Слънцето грееше и нямаше да мога да позная колко е часът, ако нямах часовник.“
Местните жители обаче запазват резервираност към темата заради медийния скандал и тромавия подход на туристическата агенция в миналото. „Това беше забавна идея, за която разговаряхме от време на време“, споделя анонимен служител в хотел. „През лятото така или иначе живеем някак извън времето – магазините затварят, за да отиде собственикът за риба, а децата играят до късно, защото няма училище. Но тогава това се превърна в сензация.“ , добавя той. Въпреки началните трудности, днес местните отчитат и положителната страна – светът е научил за Сомарьой и туристическият поток не спира.
Нощният престой в местния хотел разкрива пълна тишина и липса на трафик. Проверка на място в ранния час от 03:30 сутринта показва напълно пусти улици и спящо селище, въпреки яркото слънце в небето. В този момент усещането за време напълно се изпарява, доказвайки че макар часовниците да цъкат, възприятието за ден и нощ в Арктика може да бъде напълно различно.
