А внер Айзенберг е актьор, мим, илюзионист и учител, известен с умението си да завладява публиката без думи. В интервю за Vesti.bg той разказа за своето пътешествие в света на театъра, за философията, която следва, за политиката, живота на остров и предстоящите си изяви.
Авнер, как Вашата страст към жонглирането и змиите повлия на развитието Ви като артист?
Авнер Айзенберг: Змиите – не особено, освен че винаги съм харесвал неща, които не са в мейнстрийма. Но жонглирането беше първото ми артистично занимание. Започнах именно с него, преди да открия театъра.
Истина ли е, че сте искали да станете лекар, преди да се насочите към театъра?
Авнер Айзенберг: Да! Учих химия и биология в университета и исках да стана лекар. Един ден попаднах в силен дъжд и се скрих в първата сграда, която видях – оказа се театърът. Вътре имаше прослушване за пиеса. Реших да пробвам и получих роля. Това промени живота ми.
Какво Ви подтикна да заминете за Париж и да учите при Жак Льокок?
Авнер Айзенберг: В края на 60-те, началото на 70-те видях на живо Марсел Марсо. Той е създателят на илюзионния пантомим. Всички онези невидими кутии, въжета, стени – това е неговото изкуство. За мен беше магия! Започнах да изучавам пантомимата самостоятелно, да правя малки представления по рождени дни и училища. Когато завърших университета, реших да отида в Париж, за да уча при него, но не можах да намеря адреса му. Затова се записах при Жак Льокок – имах неговата визитка, защото беше гостувал в университета ми.
Очакванията Ви оправдаха ли се?
Авнер Айзенберг: Не, всъщност бях разочарован! Очаквах да уча традиционна пантомима, но вместо това ни преподаваха различни форми на движенчески театър. Бях приет за тримесечен изпитателен срок, а месец преди края му осъзнах, че това, което Льокок преподава, е много по-дълбоко. Тогава спрях да се оплаквам и започнах да се надявам, че ще ме приемат в основната двугодишна програма.
Чух, че сте били арестуван, докато сте играли на улицата в Париж. Какво се случи?
Авнер Айзенберг: Един прекрасен пролетен ден с приятел решихме да играем на площад Трокадеро, откъдето се вижда Айфеловата кула. Събраха се 300-400 души да ни гледат... и изведнъж се оказахме заобиколени от полиция! Заведоха ни в участъка и ни написаха акт за „обществена буфонада“. Помислих си: „Това чудесно описва професията ми!“
Играли сте и двете главни роли в „В очакване на Годо“. Коя Ви промени повече – Естрагон или Владимир?
Авнер Айзенберг: Започнах като Естрагон, защото той задава всички въпроси, а Владимир дава всички отговори. Двадесет години по-късно, когато отново трябваше да играя пиесата, не намерихме подходящ Владимир. Тогава предложих да пробвам тази роля. Режисьорът първо се колебаеше, но след като изиграх няколко сцени, каза: „Какво сме си мислили?!“ Оказа се, че с времето съм узрял за този персонаж.
Вашето шоу „Expectation to Gravity“ преодолява езиковите и културните бариери. Каква е тайната?
Авнер Айзенберг: Когато започвах, направих експеримент – една вечер играх с думи, а на следващата – безмълвно. Един мой преподавател ми каза: „Когато говориш, си просто още един човек, който се опитва да бъде интересен. Когато мълчиш, се случва магия.“ Това ме убеди да направя шоу без думи – и то се оказа разпознаваемо навсякъде.
Имате престижни награди, включително от Международния цирков фестивал в Монте Карло. Какво означават те за Вас?
Авнер Айзенберг: За мен най-важното е признанието на колегите. В нашата професия няма съревнование – ние не се борим, а изграждаме връзка с публиката.
Преподавате по цял свят. Кой е най-важният урок, който искате да предадете на учениците си?
Авнер Айзенберг: „Бъди заинтересован, а не интересен.“ Когато излезеш на сцената с мисълта „надявам се да ме харесат“, това е катастрофално. Вместо това трябва да излезеш със спокойствие и любопитство – тогава връзката с публиката е истинска.
Как развихте идеята за театъра като средство за терапия?
Авнер Айзенберг: Това е интересен въпрос. Всъщност не мога да кажа, че аз самият съм го развил. По-скоро хората започнаха да идват при мен и да ми казват: „Това, което правите, е много терапевтично.“
Значи зрителите ви казват, че вашето представление действа като терапия за тях?
Авнер Айзенберг: Да, да.
А Вие самият усещате ли го по този начин?
Авнер Айзенберг: В началото не бях сигурен, но започнах да се замислям. Например, водех уъркшоп за деца в един музей, посветен на движенията на животните. Беше изключително забавно. Един от родителите, който дойде да вземе дъщеря си, ми каза: „Много е интересно как използвате хипнотичните езикови модели на Милтън Ериксон.“
Вие вече бяхте запознат с методите на Ериксон?
Авнер Айзенберг: Не, никога не бях чувал за него. Дори не знаех за какво говори този човек. Той ми обясни малко повече и ми препоръча една книга, която изигра важна роля в моето развитие – Uncommon Therapy („Нетрадиционна терапия“).
Това ли беше моментът, в който осъзнахте връзката между театъра и терапията?
Авнер Айзенберг: Точно така. Този баща извика дъщеря си, хипнотизира я пред мен и след това ѝ заби карфица в тила – а тя не усети нищо. Това наистина ме заинтригува. След време хората започнаха да ми казват: „Докато гледах представлението ви, се почувствах като хипнотизиран.“
Това ви накара да промените начина, по който възприемате театъра?
Авнер Айзенберг: Да, осъзнах нещо важно. Когато отида на театър и постановката е успешна, усещането е сякаш изпадам в транс – като хипноза. Но когато представлението не се получи, се чувствам така, сякаш съм на зъболекар.
Как животът на малък остров край бреговете на Мейн Ви вдъхновява?
Авнер Айзенберг: Обичам, че познавам всички в общността. Островът ни е малък и имаме 800 жители – даже не ти трябва мигач на колата, защото всички знаят къде отиваш!
Айкидо има голямо влияние върху философията Ви. Как тази практика Ви помага на сцената и извън нея?
Авнер Айзенберг: Айкидото ме научи да не се боря, а да използвам енергията на другия. Това работи не само в битки, но и на сцената – когато нещо се обърка, вместо да се паникьосаш, трябва да го приемеш като възможност.
Когато не сте на сцената, обичате да плавате. Как плаването Ви помага да намирате баланс в натоварената си програма?
Авнер Айзенберг: Плаването е медитация. Когато си в лодката, няма място за паника – просто и се наслаждаваш на природата.
Ако можехте да изиграете още една мечтана роля, коя би била тя?
Авнер Айзенберг: Бих искал да играя „В очакване на Годо“ отново – започвам да го разбирам все по-добре.
Вие сте артист в свят, в който има война, кризи. Как изкуството се вписва в тази реалност?
Авнер Айзенберг: Когато излизаш на сцената, дори и да играеш само петминутен номер, трябва да създадеш цял един свят. Свят, който да въвлече хората, да ги накара да почувстват съпричастност с изпълнителя. И в този смисъл клоунадата е терапия.
Вие сте майстор на илюзиите и магията. Смятате ли, че бихте могли да научите новизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп на някой трик?
Авнер Айзенберг: О, Боже! Срещал съм Доналд Тръмп преди много години.
Какво се случи, когато го срещнахте?
Авнер Айзенберг: Беше… странно. Доста зловещо.
Защо?
Авнер Айзенберг: Просто така го усетих.
Разкажете ни повече.
Авнер Айзенберг: Бях подгряващ артист на американския певец Анди Уилямс. Най-известната му песен е Moon River. Той беше от онези типични певци от 60-те години. И така, имахме представление в Ню Йорк, и Доналд Тръмп дойде на шоуто. Аз бях в гримьорната, когато Анди ме повика, за да ме запознае с него. Тогава Тръмп не беше политик, но… тази коса!
Извинявам се, че говоря така за друг човек, но усещането беше наистина зловещо.
Ако все пак трябваше да го научите на нещо, какво би било?
Авнер Айзенберг: Честно казано, не мисля, че мога да го науча на нищо.
Какво мислите за неговото наследство?
Авнер Айзенберг: Той е осъден престъпник. Извършил е сексуални посегателства. Фалирал е многократно. Мами. Лъже. Какъв "невероятен" модел за подражание за децата ни...
Вярвате ли в политическата система?
Авнер Айзенберг: Преди вярвах. Сега не съм сигурен, защото системата се руши.
Как изглеждаше политическата система преди?
Авнер Айзенберг: През последните години политиката беше като махало – ту се накланяше прекалено надясно, после се връщаше в обратната посока. Имаше баланс. Хората не страдаха прекалено много, чувстваха, че имат контрол и могат да променят нещо.
Но сега… сега всичко е извън контрол.
За завръщането на сцената и предстоящите участия
Авнер Айзенберг: Когато пандемията започна да отминава, реших да направя нещо, което не бях правил от над 20 години.
Какво беше то?
Авнер Айзенберг: Да репетирам. Да се упражнявам.
Аз съм по-близо до 80, отколкото до 70 години. А шоуто ми винаги е било обвързано с много физически действия. Реших да опитам някои неща и открих, че има такива, които вече не мога да правя.
Мислех, че съм се пенсионирал, но сега идвам в България. А през април и май ще пътувам до Хърватия, Италия, Испания.
Благодаря Ви за този разговор! Очакваме Ви в България!
Авнер Айзенберг: Аз също нямам търпение да дойда! Ще бъде истинско удоволствие за мен!
Вижте повече в нашата галерия:
