П о време на разкопки в Националния парк Хипос (Сусита) в Израел археолози от Университета в Хайфа се натъкнаха на мозайка на 1600 години. Украсена с цветя, птици, кръст и надпис, в който се споменават възрастните хора, тази мозайка подсказва, че на това място някога е съществувал старчески дом.
Всъщност археолозите смятат, че това може да е най-старият старчески дом, откриван някога в света, пише All That's Interesting.
Откритието не само хвърля светлина върху начина, по който древните общества са се грижили за възрастните, но и върху развитието на първите християнски общности през византийската епоха.
Според The Times of Israel следите за този възможен дом за възрастни хора се появиха по време на разкопки в Националния парк Хипос (Сусита), близо до Галилейското езеро. Докато изследвали район между две главни улици на древния град, на около 90 метра от централния площад, археолозите откриха мозайка, поставена на входа на сграда.
„Бяхме изненадани, тъй като не очаквахме да намерим мозайка точно тук,“ казва д-р Майкъл Айзенберг от Института по археология „Зинман“ и катедрата по археология в Университета в Хайфа, съдиректор на разкопките. „Такива находки обичайно се откриват в църкви или богати домове.“
'Archaeologists Think They’ve Unearthed A 1,600-Year-Old Elder Care Home'
— College of Arts+Law (@artsatbham) August 27, 2025
Dr Daniel Reynolds, Senior Lecturer in Byzantine History, lends his expertise to this article from @Forbes: https://t.co/CcXgyWrIkB
Мозайката, датираща от края на IV или началото на V век, изобразява кръст, плодове, съдове, египетски гъски и кипариси, а в центъра ѝ има гръцки надпис, гласящ: „Мир на старейшините.“
В началото археолозите предположили, че това може да е вход към църква. Но, както Айзенберг обяснява пред All That’s Interesting, липсата на „църковна архитектура“ в района ги накарала да търсят друго обяснение. В крайна сметка екипът се насочил към хипотезата, че това е старчески дом за християни.
„След известно време, с помощта на експерти, запознати с подобни институции, започнахме да обмисляме възможността за старчески дом“, казва Айзенберг. „Това се оказа най-доброто и засега единствено правдоподобно обяснение.“
Ако археолозите са прави, това ще бъде най-древният старчески дом в света. Подобни институции са споменавани в писмени източници от V–VI век, но сградата на Голанските възвишения изглежда още по-стара и предоставя първото категорично археологическо доказателство за старчески дом.
В публикувано в Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik изследване Айзенберг и колегите му описват старческия дом като „общностна и духовна институция, интегрирана в тъканта на градския живот и отразяваща социалните ценности на епохата.“ Те поясняват:
„Надписът се обръща директно към определена аудитория, което е рядък прозорец към всекидневието на възрастните хора в древността. Това може да е едно от най-ранните материални свидетелства в Светите земи за това как християнската общност започва да поема отговорност за грижите, които преди са били изцяло семейна задача. Това развитие вероятно отразява новите християнски модели на живот извън традиционните семейни структури.“
Раннохристиянската история на Хипос през византийската епоха
Откриването на потенциалния християнски старчески дом в Националния парк Хипос, не е напълно изненадващо. Градът е бил значим център на ранното християнство в Близкия изток.
В древността Хипос е принадлежал към Декаполиса – съюз от елинистически градове около Галилейското езеро през римския и византийския период. С разпространението на християнството градът бързо се превърнал във важен религиозен център. В него е имало поне седем църкви, както и епископско седалище. Освен духовното си значение, Хипос бил и важен социален и икономически център.
По-късно обаче нашествия и природни бедствия довели до упадък. След разрушително земетресение през VIII век градът бил постепенно изоставен.
Но в разцвета си Хипос бил оживен град, който отделял внимание и грижа за възрастните хора. Старческият дом се намирал на централно място и бил ясно обозначен – свидетелство, че тогавашните жители са отдавали особено значение на осигуряването на грижи и достойнство за по-възрастните членове на обществото.
