П ротивно на това, което някои предполагат, древните народи са били също толкова способни, колкото и съвременните хора, да използват неконвенционални методи във войната. Вместо винаги да се ръководят от идеите за почтена борба, хората от миналото са използвали различни начини за постигане на целите си, включително прибягване до биологична война. Доказателство за подобна тактика е идентифицирано наскоро в Норвегия и е свързано с хвърляне на човек в кладенец преди повече от 800 години.
Според откъс от скандинавския епос Sverris Saga - историята на крал Сверре Сигурдсон - тялото на мъж е хвърлено в кладенец в замъка Свереборг, близо до Трондхайм в Норвегия, като част от набег през XII век.
Историята разказва, че това е период на значителни политически вълнения и Сверре вярва, че има право на престола, въпреки че архиепископът му се противопоставя.
Според въпросния пасаж през 1197 г. от н.е. Сверре зимува в Берген, когато нападателна група от римокатолически „багери“ - фракция по време на норвежките граждански войни - предприема подмолна атака срещу крепостта в замъка Сверресборг. Те се промъкват в замъка през тайна врата и започват да го опустошават, като опожаряват всички къщи, които могат да намерят, и ограбват жителите. След това хвърлили тялото на мъжа в кладенеца, за да отровят основния водоизточник.
Въпреки че костите на нещастния мъж са открити на дъното на кладенеца през 1938 г., изследователите не разполагат с необходимите инструменти, за да ги анализират извън основните визуални оценки. Радиовъглеродното датиране и усъвършенстваните технологии за определяне на генната последователност обаче позволиха на изследователите сега да сглобят комплексна и сложна картина на „човека от кладенеца“ - усилие, което съчетава историята и археологията с науката, за да предложи подробности, които никога досега не са били потвърждавани.
„За първи път се случва да бъде намерен човек, описан в тези исторически текстове. В цяла Европа има много такива средновековни и антични останки и те все повече се изучават с помощта на геномни методи“, казва в изявление професор Майкъл Д. Мартин от Университетския музей на Норвежкия университет за наука и технологии в Трондхайм, Норвегия.
Изследванията, проведени през 2014 и 2016 г., потвърждават, че костите принадлежат на индивид от мъжки пол, който е бил на възраст между 30 и 40 години, когато е починал, а анализът на радиовъглеродното датиране показва, че е живял преди около 900 години.
„Текстът не е абсолютно верен - това, което видяхме, е, че реалността е много по-сложна от текста“, обяснява археологът Анна Петерсен от Норвежкия институт за изследване на културното наследство в Осло, Норвегия.
С помощта на проби от зъб, взети от скелета на човека от кладенеца, екипът изследователи успява да секвенира генома му и да установи, че той е имал сини очи, светлокафява или руса коса, а предците му са произхождали от мястото, където днес се намира Вест-Агдер в Южна Норвегия. До тези заключения за произхода на мъжа се стига благодарение на значителния обем референтни данни от геномите на съвременни норвежци, предоставени от deCODE Genetics в Исландия.
„По-голямата част от работата, която вършим, зависи от наличието на референтни данни. Така че колкото повече древни геноми секвенираме и колкото повече съвременни индивиди секвенираме, толкова по-добър ще бъде анализът в бъдеще“, добавя д-р Мартин Рене Елегаард от Норвежкия университет за наука и технологии.
Този вид референтни данни се отнасят до геномите на много хиляди съвременни норвежци и други европейци.
Информацията, получена от зъбния анализ, е изключително мощна, но има и ограничения. За да се получат пробите за ДНК оценка, е необходимо да се отстрани външната повърхност на зъба, за да се избегне замърсяване от някой, който е боравил с него в нестерилни условия (например по време на разкопки). След това зъбът беше смлян на прах. Това очевидно е унищожило зъба, така че не е могъл да бъде направен допълнителен анализ - например екипът не е могъл да получи информация за евентуални патогени, които човекът от кладенеца може да е имал, когато е починал.
„Това беше компромис между отстраняването на повърхностното замърсяване от хората, които са докосвали зъба, и след това отстраняването на някои от възможните патогени ... има много етични съображения. Трябва да обмислим какъв вид тестове правим сега, защото това ще ограничи това, което можем да направим в бъдеще“, казва Елегаард.
За съжаление не е възможно да се провери дали тялото на мъжа е било използвано като биологично оръжие, когато е било хвърлено в кладенеца. Вероятно строгите процедури за обеззаразяване, използвани за извличане и подготовка на зъбната пулпа за оценка, вероятно са премахнали всякаква ДНК на патогена, което я е направило неоткриваема.
Все пак резултатите предлагат нов и мощен метод за исторически и археологически изследвания, тъй като означава, че изследователите могат да излязат извън текста, за да потвърдят и надградят писмения материал. Този тип данни могат да се използват за потвърждаване, допълване или дори за промяна на това, което се разбира за събития или конкретни хора.
Изследователите биха искали в бъдеще да тестват и други образци, включително такива, свързани с някой като свети Олаф, за когото се смята, че е погребан някъде в катедралата в Трондхайм. Ако останките му бъдат открити, тази техника би могла да се използва, за да ни разкаже повече за него и неговите предци.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
