М айката... Тя е най-важният човек за всеки един от нас; тялото, което първо сме усетили до себе си; ръцете с нежна сила; лицето на добротата и усмивката на всеотдайността; очите, изпълнени с любов и опрощение. Тя е първичната закалка на живота, която ни превръща в такива, каквито сме – и, уви, каквито не сме. Може ли майката да греши? Може ли да носи не съзидателен, а опустошителен заряд. Може да бъде също травматичен враг?
Независимо как я приемаме, рано или късно разбираме, че тя не е единствено нашият най-важен роднина, но и личност със собствен живот, за който обикновено или знаем прекалено малко, или нищо. Парадоксално често се оказва, че именно родителите са хората, които познаваме най-слабо. И тук се намесва изкуството. От ранното християнство и Дева Мария насам, този персонаж е един от най-третираните в света на киното, литературата, музиката и танца - чак до наши дни.
Представяме ви 6 произведения, с които съвременното изкуството ни кара да се вгледаме в образа на майката, за да осмислим връзката с жената, която ни е дала живот.
Песента на Pink Floyd „Mother“ oт албума “The Wall”
Звучаща като признание за любов към майката, едноименната песен от албума „Стената“ на Pink Floyd всъщност представлява ироничен диалог с родителя, който „ще помогне за издигане на стената“. В текста е заложена критика към психологията на зависимото дете, което никога няма да порасне, защото винаги ще бъде под крилото на „майката – орлица“.
Тази извънмерна закрила дава колкото сигурност, толкова и зловещ уют, съпоставим с живота изпод Желязната завеса... Защото майката, освен всичко друго, може да символизира обществото, ако щете дори и родината.
Картината The Enigma of Desire, or My Mother, My Mother, My Mother, My Mother на Салвадор Дали
През 1929-та година, осем години след смъртта на майка му, Дали създава картината „Загадката на желанието или моята майка, моята майка, моята майка, моята майка“. В сюрреалистичен стил той се рисува заспал (в левия долен ъгъл се вижда неговият профил). Тялото му e кафяво, безформено и покрито с думите ma mère („моята майка“ на френски). В далечината се вижда мъж – това вероятно е бащата на Дали, който след смъртта на майка му се жени за нейната сестра.
По-късно великият художник коментира, че е напълно възможно и да се чувстваш привързан към своята майка, и също така да се искаш да се отделиш от нея. През 1982-а година картината е продадена на търг за рекордните тогава 807 408 долара за произведение на жив художник (Дали умира през 1989-та година).
Танцовият спектакъл „Майка“ на Peeping Tom
Сред най-актуалните интерпретации на майчиния образ на съвременната танцова сцена е едноименният спектакъл на белгийската компания Peeping Tom. Развиващ се на фона на реалистичен декор, наподобяващ музей и родилно отделение, спектакълът показва кръговрата на живота през сложен вътрешен свят на майката.
ВИЖТЕ КАДРИ ОТ СПЕКТАКЪЛА В НАШАТА ГАЛЕРИЯ
Представлението получи възторжени отзиви от критиците и публиката, защото събира няколко противоречиви, дори смущаващи лица и възрастови категории на жената, дала живот, а резултатът е доста въздействащо, психологическо и изненадващо представление.
„Майка“ може да се гледа за първи път в България в рамките на ONE DANCE WEEK в Пловдив (Дом на културата „Борис Христов“) на 14 октомври. Началото е точно в 19:30 часа.
Филмът „Всичко за майка ми“
Една жена, загубила единствения си син при нелепа катастрофа, намира сили да продължи напред, ставайки част от екипа на любимата му актриса. Мануела (Сесилия Рот) е в ролята на вечната майка, която помага на целия свят, само за да забрави своята мъка. И успява. Във филмите на изключителния Педро Алмодовар няма невъзможни неща, а „Всичко за майка ми“ (1999) е сред най-силните ленти на режисьора.
Скулптурата Maman на Луиз Буржоа
Този огромен паяк от бронз, стомана и мрамор е може би най-известното произведение на великата Луиз Буржоа. Огромната „Maman“ („Майка“ на френски) носи в себе си 26 мраморни яйца, закачени някъде високо в тялото й, защото скулптурата всъщност е висока над 9 метра, а краката й са разперени в диаметър от над 10 метра. Луиз Буржоа създава творбата през 1999 година, когато е на 78-годишна възраст. Оригиналът, който се намира в „TATE Modern“ в Лондон, е направен от стомана, но има и 6 копия от бронз в различни колекции и обществени пространства по света. Буржоа създава огромния паяк в памет на своята собствена майка.
Тя обяснява идеята на произведението така: „Паякът“ е ода за моята майка. Тя беше моят най-добър приятел. Както и паяците - и тя плетеше. Моето семейство се занимаваше с тапициране и реставрация, а майка ми ръководеше бизнеса. Подобно на паяците, и моята майка беше много умна. Паяците са приятелски настроени и ядат мухи. Знаем, че мухите пренасят болести и затова са нежелани. А паяците помагат и ни защитават от тях, точно както правеше и моята майка...“
Стихотворението „На майка ми“ на Христо Фотев
Една прекрасна и съвременна трактовка на образа на майката - силно сантиментално, но и много искрено, стихотворението е оформено като изповедна молба към майката да не оставя сина си... Никога. Препоръчва се да се чете на един дъх. И внимателно, защото неминуемо предизвиква сълзи в очите, особено финалът.
„.....Мамо,
не остарявай, моля те - и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо“.
