Б ългаро-турският протокол от 6 април 1909 г. е споразумение, с което Османската империя признава независимостта на Царство България срещу материални компенсации и гаранции за правата на мюсюлманите на българска територия.
Отхвърлянето на трибутарния статут от България на 22 септември 1908 г. предизвиква остра реакция на османските власти. Срещу отказа на султана от формалния контрол върху външната политика на София и южната част на страната (третирана съгласно Топханенския акт като османска провинция), те настояват за парични компенсации и корекции на границата в района на Одрин и поречието на Арда до Харманли.
В отговор на военните демонстрации от османска страна, правителството на Александър Малинов е принудено да свика частична мобилизация на два пъти в рамките на три месеца
(октомври 1908 г. – януари 1909 г.). На предложението му да даде обезщетение от 10 млн. е отвърнато с искания за 572 млн. лв. През ноември 1908 г. българският пратеник в Цариград Андрей Ляпчев предлага максимума, на който София е готова – 82 млн. лв.
Today is #Bulgaria 's Independence day. #OTD in 1908 Bulgaria proclaimed its independence from the Ottoman empire following 30 years of vassalage after the Liberation in 1878. Bulgarian ruler took the title tsar and all legal obligations to the Porte were nulled. pic.twitter.com/tsIhjPGEhO
— Alexander Stoyanov (@Al_Stoyanov) September 22, 2024
Развръзката в дипломатическата криза настъпва през януари 1909 г., когато руският външен министър Александър Изволски предлага общоприемлива формула за уреждане на материалните последици от акта на 22 септември. Съгласно неговото предложение, в началото на март е постигнато предварително споразумение – Руско-турски протокол (1909), с което Русия отписва част от контрибуциите, които Османската империя ѝ дължи след войната от 1877 – 1878 г.
В замяна на това, османската страна се съгласява да се откаже от финансовите си претенции към България и да признае независимостта ѝ. След като българското правителство се съгласява да поеме дълг към Русия в размер на 82 млн. лв., на София и Цариград остава да уредят помежду си само въпросите, свързани с имуществото на османската държава и мюсюлманската общност на българска територия.
Българо-турският протокол слага край на опасността от война между двете държави
и на Балканската криза, предизвикана от обявяването на българската независимост, както и от австро-унгарската анексия на Босна и Херцеговина. Броени дни след сключването му, независимостта на България е призната от всички Велики сили.
- Олимпийски игри
На тази дата през 1896 г. са открити първите съвременни Олимпийски игри, след като биват забранени преди 1500 години от римския император Теодосий I. Игрите се провеждат в Атина, Гърция от 6 до 15 април.
През 1894 година на конгрес в Сорбоната, организиран от Пиер дьо Кубертен, е създаден Международният олимпийски комитет (МОК), който определя за домакин на първата олимпиада град Атина.
First modern Olympic Games ~ Athens, 1896. pic.twitter.com/m0uuJo7I12
— Weird History (@weird_hist) September 11, 2015
По онова време гърците нямат опит с организирането на такива мащабни събития и имат проблеми, но се справят навреме.
В събитието участват рекорден брой спортисти за времето си. Най-важното състезание за гръцката общност е маратонът, който е спечелен от техния сънародник Спиридон Луис. Най-успешният състезател на олимпиадата е германският борец Карл Шуман.
На олимпиадата взимат участие 14 страни, сред които е и България.
На игрите участват също Русия и Белгия, но те не завършват олимпиадата. Участването на Чили също не е напълно доказано.
The first marathon race winner of the Modern Olympic Games, 1896. pic.twitter.com/NOhaezb0ir
— History Defined (@historydefined) September 23, 2022
След игрите гръцката общност, заедно с краля Георгиос I, настояват игрите да останат завинаги в Гърция, но следващите игри са планирани да се проведат в Париж по повод ЕКСПО 1900. Олимпиадата не се завръща в Гърция до 2004 година.
Още събития на 6 април:
- 885 г. – Във Велехрад (Великоморавия) умира и е погребан свети Методий.
- 1199 г. – Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива английският крал Ричард Лъвското сърце.
- 1917 г. – САЩ обявяват война на Германия в хода на продължаващата Първа световна война.
- 1965 г. – В орбита около Земята е изстрелян първият комуникационен сателит.
- 1970 г. – Започва строежът на АЕЦ Козлодуй.
- 1938 г. – роден е българският актьор Васил Михайлов („Войната на таралежите“, „Хан Аспарух“, „Капитан Петко войвода“, „Време разделно“, „Маргарит и Маргарита“, „Дунав мост“, „Изпепеляване“, „Възвишение“)
- 1969 г .– роден е актьорът Пол Ръд („Нощ в музея“, „Послепис: Обичам те“, „Приятели“, „Великият Гетсби“)
- 1992 г. умира писателят Айзък Азимов („Двестагодишният човек“, „Немезида“, „Аз, роботът“)
- 2005 г. – умира Рение III, принц на Монако
