Н а 5 декември 1484 г. папа Инокентий VIII издава папска була, с която признава и осъжда практикуването на магьосничество. Summis desiderantes affectibus — латински за „желание с върховен плам“ — е написано, когато германският духовник Хайнрих Крамер поискал от папата изрично разрешение да преследва магьосничеството в своята страна.
Булата позволява на инквизицията или на групата институции в Католическата църква, които се борят с ереста, да „поправят, затварят и наказват“ всеки, който се отклони от вярата чрез практикуване на някакъв вид магьосничество.
Някои смятат, че тази була е поставила началото на масовия лов на вещици, който са се разиграва през следващите векове.
Всъщност булата на Инокентий VIII не предизвиква лов на вещици. Съдържанието ѝ не се различава фундаментално от десетките подобни документи, издавани редовно от предшестващите го папи. На първо място тя няма догматичен характер. Тя също не говори за изгаряне на вещици на клада. Напротив, моли обвинените в описаните престъпления „да ги затворят и да конфискуват имуществото им“.
Волфганг Амадеус Моцарт
На този ден през 1791 г. умира великият композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Смъртта му настъпва в 1 ч. сутринта след кратко боледуване, когато австрийският гений е само на 36 години. Макар че основните факти по неговата смърт са ясни, някои детайли остават съмнителни или забулени в легенди и митове.
Моцарт има проблеми със здравето по време на целия си живот.
Той прекарва ангини, шарка, пневмония, бронхит и ревматизъм. Последната болест го събаря, когато е в Прага (около 25 август 1791), той е блед, отпаднал, с много тъжен вид. След завръщането му във Виена състоянието му значително се влошава, обхваща го депресия и той споделя със съпругата си, че е убеден, че няма да живее дълго и че „Реквиемът“, който композира, е всъщност за собствената му смърт.
На 20 ноември същата година Моцарт е прикован на легло. Той страда от подуване, болки и повръщане. Волфганг е убеден, че е натровен. Почти веднага след смъртта му започват да се разпространяват слухове, че е отровен от Антонио Салиери, който му е завиждал на таланта. Много изследователи обаче отхвърлят тази хипотеза като несъстоятелна.
„Мария Селест“
През 1872 г. на 5 декември корабът „Мария Селест“ е намерен изоставен край Азорските острови. Бригантината е намерена в Атлантическия океан без нито един човек на борда, въпреки хубавото време и екипаж, състоящ се предимно от опитни и способни моряци. Съдбата на екипажа е мистерия и до днес.
Сухият режим
На 5 декември 1933 г. е сложен край на Сухият режим в САЩ. Той по същество е повсеместна общонародна забрана върху производството, вноса, преноса и продажбата на алкохолни напитки от 1920 до 1933 г. Сухият режим свършва с ратификацията на 21-ата поправка на конституцията на САЩ, която отменя 18-ата поправка на 5 декември 1933 г. Някои щати продължават забраната на щатско ниво, отбелязвайки последните етапи на ерата на прогресивизма.
Въпреки че общественото мнение е, че Сухият режим се проваля, той успява да намали общата консумация на алкохол наполовина през 1920-те години, а консумацията остава под нивото ѝ, което е измерено точно преди въвеждането на режима, до 1940-те години, което подсказва, че Сухият режим научава значителна част от населението на умерени навици, поне временно.
Големият смог в Лондон
Тежък смог се спуска над английската столица Лондон на 5 декември 1952 г. и продължава цели пет дни – до 9 декември. На 4 декември антициклон изцяло обхваща безветрения Лондон, причинявайки температурна инверсия с много студен застоял въздух, притиснат от слой топъл въздух. Заради студа обитателите на града се отопляват с въглища в по-големи количества, отколкото обикновено.
Първоначално реакцията на жителите на английската столица е слаба, тъй като мъглата в Лондон е нещо обичайно. В следващите седмици обаче статистическите данни, събрани от здравните заведения на града, разкриват смъртоносен характер на бедствието – броят на смъртните случаи сред децата, възрастните и хората, страдащи от респираторни заболявания, е достигнал 4 хил. души. Още около 8 хил. души умират през следващите месеци.
Нелсън Мандела
През 2013 г. на 5 декември на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург Нелсън Мандела умира от белодробна инфекция. Той е южноафрикански политик от народността кхоса, президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 г., първият избран с всеобщо гласуване.
Преди това Мандела е сред изявените противници на апартейда и ръководител на Умконто ве сизве, въоръжената организация на Африканския национален конгрес. През 1962 г. е осъден на доживотен затвор за саботаж и други престъпления.
Прекарва в затвора 27 години, по-голямата част от които на остров Робен.
След освобождаването си през 1990 г. Нелсън Мандела води преговорите с правителството, довели до установяването на многорасова демокрация в страната през 1994 г. Като президент Мандела поставя акцент върху помирението на нацията и води политика на борба с бедността и неравенството в страната.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
