К осмическата совалка „Чалънджър“ на НАСА излетя преди 40 години с необичаен екипаж. Освен шестима астронавти, мисията излетя с учител на борда, пише CNN.
Криста МакОлиф, първият преподавател, избран за нов проект „Учител в Kосмоса“, заяви на пресконференция преди полета, че вярва, че мисията ще „отвори идеята, че Kосмосът е за всички“.
С цел да вдъхнови учениците да се отдадат на научно любопитство, екипажът планира да разположи и изтегли астрономически експеримент, за да изучи Халеевата комета и дори да преподава уроци от орбита по време на шестдневната си мисия.
Но това така и не се случи.
Космическият кораб експлодира 73 секунди след изстрелването си на 28 януари 1986 г., отнемайки живота на командир Франсис Р. „Дик“ Скоби, пилота Майкъл Дж. Смит, специалистите по мисията Джудит А. Резник, Елисън С. Онизука и Роналд Е. Макнейр, специалистите по полезен товар Грегъри Б. Джарвис и МакОлиф - докато учители и ученици, залепени за телевизори в класните стаи в САЩ, наблюдаваха.
Дори след трагедията, членовете на семействата на астронавтите от „Чалънджър“ искаха да продължат с част от мисията на своите близки.
Вдовицата на Скоби, д-р Джун Скоби Роджърс, си спомни как ѝ е хрумнало как да направи това, докато е седяла до тогавашната първа дама Нанси Рейгън на събитие в памет на екипажа на „Чалънджър“ в годината на трагедията.
Тя каза на Рейгън, че знае, че НАСА ще продължи да изстрелва космически мисии, но постави под въпрос кой ще продължи работата по образованието и вдъхновяването на децата, за да развият интерес към Космоса.
„Оттам дойде идеята“, каза Скоби Роджърс във видеоклип, споделен от Центъра „Чалънджър“ този месец по случай 40 - годишнината от трагедията. „Можем ли да помним нашите близки, като продължим тяхната мисия и я превърнем в образователна мисия?“
Семействата на екипажа на „Чалънджър“ създадоха Центъра за космическо научно образование Challenger през април 1986 г. и откриха първия център в Хюстън през 1988 г.
Днес в цялата страна има 32 центъра, предназначени да предоставят на учениците завладяващи преживявания в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, като например симулирани мисии в Kосмоса. Организацията с нестопанска цел предоставя и виртуални преживявания и безплатни планове за уроци за класните стаи и изчислява, че е достигнала до над 7 милиона ученици по целия свят.
40 Years ago Barbara Morgan watched as Challenger lifted off with a crew she'd got to know well.
— Scott Manley (@DJSnM) January 28, 2026
She was the backup for the teacher in space program.
We all know what happened to the shuttle, and it's understandable that many people would see this and never want to fly on it.… pic.twitter.com/P82BLeljgz
В чест на 40-годишнината от загубата на „Чалънджър“, центърът публикува седем STEM урока, вдъхновени от екипажа , и има планирани няколко събития за тази пролет.
„Тъй като мисията Artemis II на НАСА се готви да излети на пътешествие около Луната още следващия месец, а търговските компании продължават да увеличават достъпа до космоса, има много възможности да се присъедините към „космическия бизнес“, каза Майк Кинкейд, президент и изпълнителен директор на Challenger Center. Подготовката на ученици, родители и преподаватели за разбиране и ориентиране в разнообразието от възможности за кариера в областта на STEM е по-важна от всякога, каза той.
Наследство от преподаватели в Kосмоса
МакОлиф започва като студент, мечтаещ за звездите.
Тя каза, че опитът ѝ от наблюдението на мисиите Аполо години по-рано я е вдъхновил да кандидатства за проекта „Учител в Kосмоса“ през 1984 г., като написа в заявлението си: „Гледах как се ражда космическата ера и бих искала да участвам.“
Въпреки че бедствието с „Чалънджър“ сложи край на „Учител в Kосмоса“, през годините след това преподавателите са намерили други пътища към орбита.
Барбара Морган, учителка в начално училище, обучена като дубльор на МакОлиф, продължи да работи с обществеността, да се занимава с образователни инициативи в областта на природните науки, технологии, инженерството, математиката и разработването на учебни програми с НАСА в продължение на няколко години след трагедията. Тя се присъедини към класа на астронавтите през 1998 г. и полетя в Kосмоса през 2007 г., помагайки в усилията за изграждане на Международната космическа станция.
През 2004 г. НАСА създаде нова инициатива, наречена „Проектът за астронавти-преподаватели“, като избра няколко учители, които да бъдат напълно обучени като астронавти.
Сред избраните беше Доти Меткалф-Линденбургер.
Дъщеря на двама учители, тя следва геология в колежа и е наета от Корпуса на мира да преподава английски език в Казахстан. Но точно преди да тръгне на двугодишната си мисия, нестабилността в региона отменя плановете ѝ. Меткалф-Линденбургер се насочва към преподаване, фокусирайки се върху науките за Земята и астрономията, което включва малък модул за човешки космически полети.
Christa McAuliffe emotional,1985, after VP Bush announces that she will be first "Teacher in Space" on space shuttle Challenger: pic.twitter.com/CuEtqKTGtR
— Michael Beschloss (@BeschlossDC) January 27, 2026
По време на урок, един ученик я попитал как астронавтите използват тоалетната в Kосмоса, което накарало Меткалф-Линденбургер да потърси отговора. Докато търсела в уебсайта на НАСА, тя видяла, че агенцията търси учители като част от випуска на астронавтите от 2004 г.
„Когато бях малко дете, мечтаех да стана астронавт и имах истинска страст към космоса, и изведнъж се появи възможността да летя, защото съм учителка по природни науки“, каза тя. „Наистина се радвам, че ученикът беше любопитен.“
НАСА избра Меткалф-Линденбургер, Джоузеф Акаба и Ричард „Рики“ Арнолд за астронавти-преподаватели.
На борда на Международната космическа станция през 2018 г. Акаба и Арнолд помогнаха за осъществяването на разнообразните научни уроци, които МакОлиф възнамеряваше да заснеме от Космоса.
Меткалф-Линденбургер завърши мисията си със совалка до МКС през 2010 г., преди да командва операцията на НАСА за екстремни условия в хабитата на рифа Водолей край бреговете на Флорида през 2012 г. Тя се пенсионира от корпуса на автронавтите през 2014 г., но все още не беше приключила с космическото си образование.
След като посети едно от местата на Центъра „Чалънджър“ в Колорадо Спрингс, където видя десетки студенти, работещи заедно за решаване на проблеми и постигане на успех в симулирана мисия, Меткалф-Линденбургер се присъедини към борда на директорите на центъра.
Експериментите и симулациите в центровете „Чалънджър“, както и техните онлайн ресурси, са предназначени да насърчат увереността в STEM знанията, да подобрят уменията за екипна работа и да научат децата как да се справят с неочаквани предизвикателства.
„Като учител, може да имате един или двама ученици, които просто спират да им пука“, каза Меткалф-Линденбургер. „Те спират да работят, а вие винаги се опитвате наистина да ги окуражавате. Нямаше нито едно дете, което да не е било напълно ангажирано с това.“
"I touch the future. I teach."
— Learn With NASA (@LearnWithNASA) January 22, 2026
As @NASA pauses for a day of remembrance, we reflect on the legacy of Christa McAuliffe & the ways she inspired the STEM community. #NASARemembers
Honor her memory with the lessons that Christa planned to teach from space.https://t.co/KeVMQXCcGP pic.twitter.com/OG50aoSS2p
Мечтаейки за звездите
Инженерът на НАСА Кенет Ф. Харис II някога е бил едно от онези деца, запленени от преживяването в Центъра Чалънджър.
„„Чалънджър“ ми позволи да видя какви умения наистина са необходими, за да се работи в това пространство“, каза Харис, който е член на борда на директорите на „Чалънджър“. Той нарече училищната си екскурзия до центъра „сериозен спомен“.
Бащата на Харис е бил инженер в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, и често е прекарвал време в кабинета на баща си след училище.
Той си спомни как минавал покрай снимка, наречена „Стълбовете на сътворението“, направена от космическия телескоп Хъбъл, и тя разпалила в него страст за откриване на тайните на Вселената.
Като тийнейджър, Харис започва стаж в НАСА. Снимка, направена, когато Харис е само на 17 години, го показва, носещ пръстена си от гимназията, докато работи върху платка – такава, която в крайна сметка ще бъде използвана за космическия телескоп „Джеймс Уеб“.
На 20-годишна възраст Харис е заместник-водещ инженер по интеграцията на телескопа Уеб, ръководейки екип за свързване на основния електронен полезен товар на обсерваторията. Нещата се затварят, когато той успява да покаже на децата си новата версия на „Стълбовете на сътворението“ на телескопа Уеб.
„Надявам се, че по някакъв начин това ще събуди любопитство у тях да изследват отвъд мястото, където сме сега“, каза Харис.
В днешно време той е старши проектен инженер в The Aerospace Corporation и все още допринася за мисиите на НАСА. Когато говори със студенти, Харис споделя своя честен опит - как е трябвало да си повтаря курсовете по математика в гимназията и едва не е напуснал инженерната си програма в колежа, защото концепциите са били трудни. Преодоляването на тези предизвикателства и общуването с други хора по пътя му е помогнало да стигне до мястото, където е днес, каза Харис.
„Едно нещо, което винаги казвам на учениците, е, че никой от нас не строи сателит, нито пък отива в космоса сам“, каза Харис. „Това пътешествие на открития е съвместно преживяване.“
Когато се свързва с възпитаници, участвали в Центъра „Чалънджър“ и продължили работа в STEM области, той ги насърчава да дадат част от времето си на следващото поколение, като споделят собствените си истории. Чрез тези връзки нещо, родено от трагичен инцидент, се е превърнало в чест на това, което екипът на „Чалънджър“ е отстоявал, добави Харис.
„Чалънджър трябва да се разглежда като трагедия, но той се превърна в нещо, което просто направи живота на хората по-добър“, каза Харис. „Много съм благодарен за това, което Скоби Роджърс и останалите семейства ни предоставиха“.
