М аргарет Хилда Тачър или баронеса Тачър от Кестевен е британски политик и първата жена министър-председател (премиер министър) в Обединеното кралство, избрана на 3 май 1979 – позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Наричана е Желязната лейди от съветската пропаганда още преди да дойде на власт. Член е на Ордена на жартиера и Ордена за заслуги.
На 19 януари 1976 г. тя изнася реч в Кенсингтън, в която критикува Съветския съюз. Най-обсъжданата част от речта ѝ гласи: „Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията“.
В отговор,
вестникът на съветското Министерство на отбраната „Червена звезда“ ѝ дава прозвището „Желязната лейди“,
което скоро е разпространено по целия свят чрез Радио Москва. Тачър приема прозвището със задоволство и скоро то се свързва с нейния образ – на непоколебим и постоянен характер.
Тачър съставя правителство на 4 май 1979 г. с намерението да преодолее спада в икономиката на Великобритания и да намали държавните разходи. Тя иска държавата да се оттласне от имперското мислене и да се съобразява по-малко с международните събития. Тачър работи в сътрудничество с Роналд Рейгън (избран през 1980 г. в Съединените щати) и с Браян Мулрони (избран през 1984 г. в Канада).
На 2 април 1982 г. Аржентина окупира Фолкландските острови. Тачър незабавно изпраща военноморски сили в района, които побеждават, а във Великобритания, година преди поредните избори, резултатът е вълна от патриотичен ентусиазъм. Голямата изборна победа на Консервативната партия на изборите през юни 1983 г. е приписвана често на „Фолкландския ефект“. Тачър осигурява правото на работниците да купуват жилищата си с отстъпка и това повишава популярността ѝ сред работническата класа.
"We only have to be lucky once - you have to be lucky always"
— Anti Imperialist Action Ireland (@AIAIreland) October 12, 2020
This day in 1984 the IRA detonated a bomb at the Brighton Hotel where Margaret Thatcher and her cabinet were attending a Tory party conference. Thatcher narrowly escaped justice for her crimes against the Irish people pic.twitter.com/DlJ5dOORuF
По време на годишната конференция на Консервативната партия в Брайтън в ранната утрин
на 12 октомври 1984 г., ИРА извършва бомбен атентат в Гранд хотел, където са отседнали Маргарет и съпругът ѝ Денис,
но те оцеляват като по чудо без наранявания. Пет души обаче загиват, включително и съпругата на парламентарния служител Джон Уейкъм. Видният член на кабинета Норман Тебит е ранен заедно с жена си Маргарет, която остава парализирана. Тачър настоява конференцията да започне на следващия ден и да изнесе речта си, както е по план.
Тачър започва да губи популярност през 1989 г., тъй като икономиката е в спад и страда от високи лихвени проценти, въведени, за да го спрат. Тя обвинява финансовия министър Найджъл Лоусън, който следва икономическа политика, подготвяща валутния съюз (влизането в еврозоната).
- „Отнесени от вихъра“
На тази дата през 1937 г. Маргарет Мичъл печели награда „Пулицър“ за книгата си „Отнесени от вихъра“. Маргарет Мънърлин Мичъл Марш е американска писателка. Тя е авторката на смятания за най-голям бестселър на всички времена – „Отнесени от вихъра“, това е единственият ѝ роман. Дълго след смъртта ѝ са публикувани сборник с детските писания на Мичъл и новелата, която тя е написала като тийнейджърка, озаглавена „Изгубената Лайсен“.
През май 1926 г., след като Мичъл напуска работата си в Atlanta Journal и се възстановява у дома от контузията на глезена си, тя пише светска колонка за Sunday Magazine, озаглавена „Клюките на Елизабет Бенет“, която продължава да пише до август. Междувременно съпругът ѝ се уморява да мъкне купища книги от библиотеката, за да занимава ума на жена си, докато тя куца из къщата; той категорично ѝ предлага да напише своя собствена книга:
„За Бога, Пеги, не можеш ли да напишеш книга, вместо да четеш хиляди?“.
Gone With The Wind author Margaret Mitchell said the theme of the book was survival. With a feisty female protagonist at its center and different representations of Southern women, the film still speaks to women about their desires, regrets and loyalty more than 80 years later. pic.twitter.com/e41n7C9XdM
— TCM (@tcm) March 5, 2021
За да ѝ помогне в литературните ѝ начинания, Джон Марш донася вкъщи пишеща машина. През следващите три години Мичъл работи изключително върху писането на роман от ерата на Гражданската война, чиято героиня е кръстена Панси О'Хара (преди публикуването на „Отнесени от вихъра“ Панси е променено на Скарлет). Тя използва части от ръкописа, за да подпре клатушкащ се диван.
През април 1935 г. Харолд Латам от Macmillan, редактор, търсещ нова художествена литература, прочита ръкописа ѝ и вижда, че може да се превърне в бестселър. След като Латам се съгласява да публикува книгата, Мичъл работи още шест месеца, проверявайки историческите препратки и пренаписвайки началната глава няколко пъти. Мичъл и Джон Марш редактират окончателната версия на романа и „Отнесени от вихъра“ е публикувана през юни 1936 г.
Още събития на 3 май:
- 1898 г. – родена е израелският министър-председател Голда Меир
- ЮНЕСКО – Световен ден за свобода на пресата
