96

Бившият министър-председател на Великобритания баронеса Маргарет Тачър си отиде от този свят на 87-годишна възраст след инсулт, предаде Би Би Си.

Тачър бе първата жена министър-председател в Обединеното кралство

- от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г.

Маргарет Тачър бе лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Изведе консерваторите до три изборни победи и управлява 11 години - най-дългият период без прекъсване от началото на 19 век.

Бе наричана с ненавист "Желязната лейди" от съветската комунистическа пропаганда

още преди да дойде на власт.

Тя страдаше от болестта на Алцхаймер и от 2002 г. не правеше публични изявления по препоръка на лекарите си. В миналото няколко пъти е имала по-леки инсулти. През декември м.г. Тачър беше оперирана от малък тумор на пикочния мехур.

Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в Грантъм, графство Линкълншър в Източна Англия. Нейният баща Алфред Робъртс бил собственик на две бакалници, човек със силни религиозни пристрастия спрямо Методистката църква, както и мирянски проповедник.

Маргарет се справяла добре в хуманитарно девическо училище, а от 1944 г. - в колежа "Самървил" в Оксфорд, където следвала химия. Избрана е за председател на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. - едва третата жена, която заставала на този пост.

През 1947 г. получава диплома за бакалавър и започнала работа като химик в Колчестър. Била в екипа, който развил метод за създаване на първия замразен сладолед.

Политическата й кариера започнала на изборите през 1950 г.

- като най-младата жена кандидат сред консерваторите в Дартфорд, който се считал за сигурно място за лейбъристите. Загубила, но успяла да намали броя на подадените гласове за лейбъристите. Загубила и през 1951 г.

Работата в Консервативната партия в Кент я срещнала с Денис Тачър, те се влюбили и се венчали през декември 1951. Денис Тачър - богат бизнесмен, финансирал жена си, за да следва право. Тя станала съдебен адвокат през 1953 г., а и през същата година родила близнаците Карол и Марк. Върнала се на работа и специализирала в данъчните закони.

През 1959 г. печели изборите във Финчли и заема място в Камарата на общините. След загубата на консерваторите на изборите през 1964 г., Тачър гласува за Едуард Хийт в изборите за лидер на партията и е избрана за говорител на опозицията за жилищното строителство и земята.

Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване на мъжкия хомосексуализъм и гласува за легализиране на абортите. Отличава се със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство, определя я като стъпки към комунизъм.

Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър става секретар на Министерството на образованието и науката.

След загубата на консерваторите през февруари 1974 г., тя отново е назначена - за Екологичен секретар в сянка.

След като Хийт губи вторите избори същата година, Тачър става лидер на опозицията, през февруари 1975 г.

На 19 януари 1976 тя изнася реч в Кенсингтън, в която критикува Съветския Съюз. Най-обсъжданата част от речта ѝ гласи:

"Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията."

В отговор московският военен вестник “Красная звезда” ѝ дава прозвището “Желязната лейди “, което е разпространено в целия свят чрез Радио Москва. Тачър приема това със задоволство и скоро то се свързва с нейния образ - на непоколебим и постоянен характер.

Консерваторите печелят изборите през 1979 г.

и Тачър става първата жена премиер в Европа. Работи в сътрудничество с Роналд Рейгън (избран през 1980 за президент на САЩ) и с Брайън Малрони, избран по същото време за министър-председател на Канада.

През 1981 осъдени дейци на ИРА обявяват политическа гладна стачка в затвора, първоначално Тачър отказва, но след като 10 мъже умират от глад, разрешава политически статут на затворниците на ИРА.

Тачър понася в началото на мандата си като премиер остри критики. Карат я да се върне назад към политиката на правителството на Хийт, тя заявява на съпартийците си: “Връщайте се, ако желаете, дамите не се връщат”.

След две много трудни години през 1983 г. икономиката е стабилизирана отново и страната вече е по-силна от когато и да било по отношение на икономиката и предприемачеството.

На 2 април 1982 г. Аржентина окупира Фолклендските острови. Тачър незабавно изпраща военноморски сили, които побеждават, а във Великобритания, година преди поредните избори, резултатът е вълна от патриотичен ентусиазъм. Голямата изборна победа на Консервативната партия на изборите през юни 1983 г. е приписвана често на “Фолклендския ефект”.

Тогава Тачър осигурява правото на работниците да купуват жилищата си с отстъпка и това повишава популярността ѝ.

Тачър е решена да намали властта на синдикатите.

Няколко профсъюзни централи решават да започнат стачки, за да навредят на нейната политика. На 10 март 1984 г. синдикатът на миньорите започва стачка, поради това че Националният въгледобивен съвет закрива 20 нерентабилни мини. Правителството на Тачър е твърдо решено да не се предава, докато за всички стане ясна безперспективността на стачката.

Миньорите започват да се отказват и в края на февруари1985 г. повече от 80 000 работници се връщат на работа. Националната миньорска конференция се съгласява на споразумение, което на практика е безусловна капитулация. Това е най-неуспешната голяма стачка в английската история.

Маргарет Тачър заявява: "Въпреки грубите заплахи работещите миньори настояха на правото си да продължат да работят и видяха, че имат работодател и правителство, които бяха готови да ги подкрепят. Надявам се и вярвам, че урокът ще подейства и на другите".

По време на стачката,

на 12 октомври 1984 г., срещу Тачър е извършен атентат с бомба,

поставена от Временната ирландска републиканска армия в Гранд хотел в Брайтън по време на конференцията на Консервативната партия. Тя и съпругът ѝ Денис, оцеляват по чудо, без наранявания. Пет души умират при нападението.

През 1985 г. Тачър става първият западен висш политик, подкрепил реформаторски настроения съветски лидер Михаил Горбачов с думите: "Можем да работим заедно".

Политическата и икономическата философия на Тачър наблягат на свободните пазари и предприемачеството. От момента, в който получава власт, тя експериментира с разпродажба на малката национализирана индустрия и на националната компания за транспорт. След изборите през 1983 г. правителството става по-смело и разпродава повечето от големите държавни имущества. Политиката на приватизация става синоним на "тачеризма" и печели популярност в целия свят.

В разгара на
Студената война

Маргарет Тачър, заедно с президента Рейгън подкрепя политиката да не се използва военна сила срещу Съветския съюз. Но допуска САЩ да разположат ядрени ракети в британски бази.

През 1987 г., тя става първият министър-председател на Великобритания, който печели три пъти подред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал от 1812 до 1827 г.

През 1988 г. Тачър изнася реч, в която критикува предложенията от Европейската общност за федерална структура на Европа и за увеличаване на централизацията при вземането на решения. Въпреки че подкрепя членството на Великобритания в ЕС, Тачър вярва, че ролята на Европейската общност трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция.

Тя

негодува срещу Икономическия и валутен съюз,

при който единната валута предстои да замени националните валути и за който Европейската общност по онова време се готви.

Тачър започва да губи популярност през 1989 г., тъй като икономиката страда от високи лихвени проценти, въведени, за да спрат спада в растежа.

Опитът да замени местните правителствени данъци се оказва най-неприеманата политика от нейното управление.

Голяма демонстрация в Лондон срещу данъците на 31 март 1990 г. се превръща в бунт. Милиони хора се противопоставят на плащането на данъците. Тачър отказва да направи компромис и да промени данъците, но неодобрението се оказва основен фактор за нейното падане от власт.

Едно от последните ѝ действия е да окаже натиск на президента на САЩ Джордж Буш да разгърне армията си в Близкия изток и да се противопостави на навлизането на армията на Саддам Хюсеин в Кувейт.

На 22 ноември 1990 г. Тачър заявява, че няма да бъде кандидат

във втория кръг на вътрешнопартийните избори, подкрепя Джон Мейджър за свой наследник и се пенсионира от парламента през 1992 г. Тогава е титулувана баронеса Тачър от Кествен в графство Линкълншир и е приета в Камарата на лордовете.

През юли същата година Маргарет Тачър е назначена от тютюневия гигант "Филип Морис" за геополитически консултант със заплата от 250 000 долара на година и годишно дарение от още толкова за нейната фондация. Тачър помага на компанията да навлезе на пазара в Централна Европа, в бившия Съветски Съюз, Китай, Виетнам, както и в борбата с наложената забрана от Европейската общност за рекламиране на тютюн.

На 26 юни 2003 г. остава вдовица.

На 19 юни 1995 г. получава от кралица Елизабет Втора в Ордена на жартиерата - най-високото британско отличие. Тя е втората жена извън кралското семейство, удостоена с тази чест.

Носител е на Националната почетна награда на САЩ за 1996 г., присъждана от Комитета за добро управление "на личността с най-голям принос за защита на свободата и правата на американската нация", както и на редица други високи отличия от редица държави.

През 1995-1996 г. Маргарет Тачър публикува мемоарите си в три тома - "Пътят към властта" - 1-ви и 2-ри том и "Годините на "Даунинг стрийт" - 3-ти том, и "Живот и политика" (2005). Тези книги са издадени на български език и отдавна са изчерпани. Автор е също на монографията "Държавността" (2002).