Н а 27 февруари 1870 г. е учредена Българската екзархия. Това се случва с ферман от султан Абдул Азис. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран
видинският митрополит Антим I.
На 21 януари 1945 г., в катедралната църква „Света София“ в столицата Народно-църковен събор избира Софийския митрополит Стефан за – както се оказва впоследствие – последен Български екзарх. Той е принуден от атеистичния комунистически режим да подаде оставка на 6 септември 1948 г.
На 10 май 1953 г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. За патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил, а след неговата смърт през 1971 г. – ловчанският митрополит Максим.
Пожар в Райхстага
На тази дата през 1933 г. вГермания е подпалена сградата на Райхстага – първоначалния парламент на Германската империя. Пожарът избухва около 21:25 ч. и изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в германия. Въпреки усилията на пожарникарите сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е потушен около 23:30 ч., но
пленарната зала е напълно унищожена.
Много бързо на мястото на пожара пристигат висши функционери на НСДАП – Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер.
This day in 1933, the Reichstag building, home of the German parliament in Berlin, was destroyed by fire. The Nazis blamed communists for the arson attack.
— WWII Pictures (@WWIIpix) February 27, 2021
Dutch Communist Marinus van der Lubbe was tried, convicted and executed for setting fire. #WW2 pic.twitter.com/MRnGEzYQlL
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.
Хитлер и Гьоринг заявяват, че това е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул фон Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във Ваймарската конституция.
По палежа на Райхстага през септември–декември същата година в Лайпциг е проведен съдебен процес, останал в историята като
Лайпцигски процес.
Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран.
По обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани също германецът Ернст Торглер – лидер на парламентарната група на КПГ, и трима българи, дейци на Коминтерна – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. Със защитната си реч, произнесена на немски език, Георги Димитров обръща хода на процеса (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата). Четириматата комунисти са оправдани на Лайпцигския процес. Торглер е изпратен в концлагер, но през 1934 г. дава обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г. Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в СССР и заминават за Москва.
Още събития на 27 февруари:
- 1902 г. – роден е американският писател Джон Стайнбек („За мишките и хората“, „На изток от рая“)
- 1932 г. – родена е британската филмова звезда Елизабет Тейлър („Клеопатра“, „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“)
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
