П реди 135 години - на 16 април 1879 г., депутатите от Учредителното събрание на възстановената българска държава слагат подписите си под най-важния документ в новата история на България - Търновската конституция.
Народното събрание ще отбележи годишнината с тържествено заседание. Председателят на Народното събрание Михаил Миков ще се обърне с приветствие към народните представители и гостите на парламента, изказвания ще направят и представители на парламентарните групи.
На тържественото заседание са поканени президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът, министър-председателят Пламен Орешарски и членовете на Министерския съвет, висши магистрати, омбудсманът, представители на вероизповеданията в България, членове на дипломатическия корпус, ръководители на държавни институции, представители на местното самоуправление, на академичните среди, на граждански организации, бивши председатели и заместник-председатели на Народното събрание.
Гост на Народното събрание ще бъде и Негово светейшество патриарх Неофит. Заседанието ще започне в 10.00 часа и ще бъде предавано пряко по БНТ и БНР.
Според историците за своето време Търновската конституция е измежду най-демократичните в Европа - провъзгласява широки граждански права, гарантира неприкосновеността на човешката личност, забранява титлите, съсловните различия и привилегиите. С нея се узаконяват свободата на словото и на печата, на събранията и митингите, правото на създаване на дружества.
След Освобождението на България от османско иго в изпълнение клаузите на Санстефанския мирен договор (3 март 1878) и на Берлинския договор (13 юли 1878) по разпореждане на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков е свикано Учредително събрание. То заседава от 10 февруари до 16 април 1879 г. в Търново в сградата на бившия турски конак, построена от майстор Кольо Фичето през 1872 г.
Целта на събранието е да изработи и утвърди бъдещото държавно устройство на новоосвободеното Княжество България. Учредителното събрание е открито тържествено от Александър Дондуков-Корсаков, който в речта си призовава народните представители свободно и по съвест да обсъдят предложения им проект.
Ето как в. "Марица" тогава описва обстановката: "Една естрада за председателя и подпредседателите е издигната в единия край на залата. На тази естрада са още масата на княжеския комисар и трибуната на ораторите. От лявата и дясната страна на естрадата са ложите за чужденци и други българи недепутати. Зад столовете на депутатите има тоже оставено място за публиката."
В Учредителното събрание заседават 229 народни представители
От тях 116 са избрани по право (11 висши духовници и 105 административни служители), 92 пряко избрани, 21 са назначени от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Народните представители в Учредителното събрание не са случайни хора - голяма част от тях са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, две трети от тях владеят френски, а почти половината френски и още един език, около 70 души са активни участници в националноосвободителното движение, сочат историческите данни от този период.
След тържественото му откриване Учредителното събрание избира за свой председател българския екзарх Антим Първи, за подпредседатели - Петко Каравелов, Тодор Икономов и Варненско-Преславския митрополит Симеон. Проектът на конституцията, предложен за обсъждане, е по първоначален руски проект, изработен от комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление в страната Сергей Лукиянов. За основа на "Органическия устав", както се нарича проектодокументът, са приети действащи вече конституции.
По предложение на политическия деец и юрист Константин Стоилов е избрана 15-членна комисия, предимно от консерватори, която изготвя доклад в консервативен дух за основните принципи на предложения проект. В доклада се приемат главите на руския проект, които засягат изпълнителната и съдебната власт, гражданските права и задължения. В същото време се внасят съществени изменения в раздела за народното представителство.
Консерваторите предлагат въвеждането на имуществен и образователен ценз в избирателната система. Най-сериозната промяна е искането за замяна на Държавния съвет със сенат, мнозинството от членовете в който трябвало да се назначават от княза. Тези предложения срещат съпротива от страна на либералите. Поетът Петко Р. Славейков възкликва от ораторската трибуна: "Монархия, която да управлява нашия нов и неопитен народ, това разбирам, но конституция консервативна не разбирам. То прилича като за да казва някой леща на кебап".
Либерално-демократическото направление в Учредителното събрание постига победа. На 21 март 1879 г., на 12-тото заседание на събранието, комисията представя своя доклад, изработен в съответствие на декларацията на човешките права, прогласена от Френската революция. В него се подчертава: "Най-главното начало на една Конституция е началото на свободата. Свобода на действувание, говорение и мисление са начала, които като вродени человеку, трябва да се почитат от всяка Конституция".
На 16 април 1879 г. е подписана Конституцията на Княжество България, след като депутатите са обсъдили и приели един след друг отделните членове на основния закон. Председателят на Учредителното събрание екзарх Антим Първи казва: "Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от народа и за народа."
Новоприетата конституция съдържа 22 глави и общо 169 члена. Тя узаконява възстановяването на българската държавност. Конституцията утвърждава принципа на разделение на властта - държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд). Спазва основното изискване на Берлинския договор новата държава да бъде монархия. Така гласи чл. 4, според който Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство. Князът утвърждава приетите от парламента закони, той е върховен главнокомандващ, под негов надзор действа изпълнителната власт - правителството и администрацията.
Изборите за парламент са преки и тайни с участието на всички мъже, навършили 21 години. Народното събрание приема законите, данъците, осъществява контрол над правителството.
Измененията в конституцията, изборът на княз или регенти, промените в държавната територия се поверяват на специално свиквано Велико народно събрание.
Според чл. 21 от Търновската конституция "Българский Държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървено поле", а според чл. 23 - "Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално."
На два пъти е изменяна Търновската конституция
На два пъти е изменяна Търновската конституция - първо през 1893 г. и после през 1911 г. Не действа в периода 1881 1883 г., когато е временно суспендирана от княз Александър Батенберг.
На 15 май 1893 г. Четвъртото Велико народно събрание (3-17 май 1893) променя Търновската конституция като въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата "Царско Височество".
На 11 юли 1911 г. Петото Велико народно събрание (9 юни - 9 юли 1911) прави цялостна редакция на Търновската конституция. Приетите промени са наложени от обявяването и признаването на България за независимо царство (22 септември 1908).
Търновската конституция действа до 6 декември 1947 година. Историците я оценяват като убедително доказателство за зрелостта на българската нация и за стремежа й да гради демократично общество.
Датата на приемането на Търновската конституция 16 април е определена за Ден на конституцията и професионален празник на българските юристи и съдебните служители по инициатива на Съюза на юристите в България и с решения на Министерския съвет.
