Н а 23 юни 2016 г. от правителството на премиера Джеймс Камерън е проведен референдумът, след който Великобритания напуска Европейския съюз. Събитието е известно като Брекзит. Крайният вариант на въпроса за референдума е формулиран така: „На английски: Should the United Kingdom remain a member of the European Union or leave the European Union? Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?“.
На референдума с право на глас (регистрирали се) са 46 501 241 британци. От тях гласуват 33 551 983 (72,15 %). Подкрепящите излизането на Великобритания от ЕС печелят гласуването с почти 52% в цялата страна и убедителни резултати в почти цяла Англия и Уелс. В по-слабо населените Шотландия, Северна Ирландия и Гибралтар, както и в столицата Лондон, по-голямата част от населението гласува за оставане.
Референдумът няма задължителен правно обвързващ характер.
Британският парламент трябва да приеме закон, който да задвижи процеса на излизане на страната от Европейския съюз, но поради тази незадължителност е възможно и да не се съобрази с резултатите от референдума.[10] Приемането на закона може да бъде забавено от горната камара на британския парламент. На 1 август 2016 г. една от представителките на Консервативната партия в Камарата на лордовете заявява, че е налично мнозинство сред членовете на камарата, които са за оставането на страната в ЕС.
61% of the British public think brexit has been a failure#brexithasfailed #RejoinEU pic.twitter.com/8Z2ruzzgAQ
— European Unity #FBPE #RejoinEU🇪🇺🇺🇦🇨🇦#NAFO (@EuropeanUnity1) June 19, 2025
Следва да се отбележи предпазната клауза, наложена от Белгия, гласяща че в случай на напускане на Съюза, повторно приемане не може да има. Още на следващия ден след референдума започва неговото оспорване и искания за нов референдум. Лидерът на Консервативната партия и министър-председател Дейвид Камерън подава оставка и е заменен от Тереза Мей, а лидерството в Лейбъристката партия е подложено на критика и оспорване.
Шотландският първи министър Никола Стърджън заявява, че Шотландия ще се опита да попречи на излизането на Великобритания от ЕС. Много от поддръжниците за независимост на Шотландия желаят нов референдум след голямата разлика в гласуването в Шотландия. Но проучване на YouGov не показва съществена промяна в нагласите от референдума през 2014 г.
В интервю за Би Би Си на 2 октомври 2016 г. британският министър-председател Тереза Мей заявява, че страната ще задейства и започне формалния процес по излизане от Европейския съюз до края на месец март 2017 г. На 1 февруари 2017 г. Камарата на общините приема законопроект за започване на преговори с 498 гласа „за“ срещу 114 „против“. На 16 март кралица Елизабет Втора подписва закона, който упълномощава правителството да задейства член 50 от Лисабонския договор.
- Клониране
На тази дата през 2004 г. Висшият научен съвет на Япония прие политически препоръки, които биха позволили ограничено клониране на човешки ембриони за научни изследвания. Япония забрани клонирането на хора през 2001 г., но на изследователите е било разрешено да изучават ембрионални стволови клетки, които не са произведени чрез клониране.
Новите препоръки биха позволили на изследователите да произвеждат и използват клонирани човешки ембриони, но само за фундаментални изследвания. Клонираните клетки няма да бъдат разрешени за употреба при лечение на хора, т.нар. терапевтично клониране. Въпреки това биолозите, специализирани в стволови клетки, смятат, че подобни фундаментални изследвания, използващи клонирани стволови клетки, биха могли да им помогнат да разкрият заболявания като рак, Алцхаймер и Паркинсон.
- Крал Едуард VIII
На 23 юни 1894 г. е роден Едуард Албърт Кристиан Джордж Андрю Патрик Дейвид – Едуард VIII, който е вторият британски монарх от Уиндзорската династия. Управлява Великобритания от 20 януари 1936 г. до абдикацията си на 11 декември същата година. Той е най-възрастният син на крал Джордж V и Мери Тек.
Photographs of King George V and Queen Mary with their eldest son Prince Edward (later King Edward VIII, Duke of Windsor) taken on the day of his investiture as Prince of Wales at Caenarvon Castle, 1911 pic.twitter.com/suwR0YsGtu
— old royalty👑 (@oldroyalty1) May 23, 2025
Връзката му с американката Уолис Симпсън става причина да абдикира след 11-месечно царуване. Двамата с Уолис нямат деца. Умира през 1972 г.
Слуховете за връзката на Едуард с Уолис Симпсън, които се появяват след смъртта на баща му Джордж V, стават причина за конституционна криза. Църквата (чиято глава е Едуард) порицава развода на Симпсън, Парламентът отказва да ѝ даде титла, а нацията не е доволна от факта, че разведена жена ще бъде съпруга на краля. В английската история е нямало подобен прецедент, съпругата на краля да няма официална титла.
Today marks 80 years since the abdication of King Edward VIII, following his proposed marriage to the American divorcée, Wallis Simpson pic.twitter.com/mqM6NZJRSt
— National Portrait Gallery (@NPGLondon) December 10, 2016
Ако Едуард е бил твърд в отстояването на позицията си, то кризата е щяло да отмине, но той предпочита да абдикира, за да не развали имиджа на монархията. Дадена му е титлата херцог на Уиндзор, жени се за Уолис Симпсън, напускат Англия и се отдават на светски живот. Едуард има второто най-късо царуване в английската история, след това на Едуард V (1483 г.).
Още събития на 23 юни:
- 1912 г. – роден е английският математик Алън Тюринг
- 1927 г. – роден е американският хореограф и режисьор Боб Фос („Кабаре“, „Ах, този джаз“)
- 1957 г. – родена е американската актриса Франсис Макдорманд („Мисисипи в пламъци“, „Невъзможно твой“, „Аве, Цезаре!“, „Три билборда извън града“, „Земя на номади“)
- Международен ден на детските селища SOS
- Ден на държавната администрация
- Международен олимпийски ден
