К огато Едуард VIII се отказа от британския трон, за да се ожени за Уолис Симпсън, това предизвика най-сериозната конституционна криза в историята на монархията през XX век. Неговата обсесия по разведената американка го изправи срещу правителството, собствения му брат и голяма част от британската общественост.
Хари не е първият: Прикритият скандал около Едуард VIII
„След като умра, момчето ще се съсипе до 12 месеца.“
Така, според слухове, грубият стар крал Джордж V заявил пред премиера Стенли Болдуин, говорейки за сина си и бъдещия Едуард VIII.
Трудно е да наречем 41-годишния Едуард „момче“, когато се възкачва на трона през януари 1936 г., но баща му не грешал за друго: царуването му продължава едва 324 дни, преди да абдикира, за да се ожени за жената, която обича. Никой друг британски монарх не е отстъпвал доброволно трона. Случаят оставя дълбока следа в кралските среди и оформя представите за дълга, дълго след това. За семейството си – познат като Дейвид – Едуард предал дълга си. Данните сочат, че и по-голямата част от британците тогава мислели същото.
- Народен любимец с тъмни страни
Когато наследява баща си, Едуард VIII е вече познат и обичан. Смятан е за чаровен и непретенциозен – поне така го представят медиите. Вестник The Times пише при възкачването му: „По безброй начини той утвърди своето влияние върху чувствата на своя народ.“
Заради любов: Кралските особи, които се отказаха от титлите си
Но зад фасадата, висши политици и служители имат опасения. „Съмнявам се, че ще се придържа към курса,“ казал Болдуин на Клемент Атли.
Кралят е смятан за мързелив и непостоянен, с пренебрежително отношение към задълженията си. Официални документи оставали непрочетени, а според слуховете – дори споделяни с негови приятели. Закъснения, отмяна на участия в последния момент и грубо поведение допълват картината.
Любовният му живот също не остава в сянка. През предходните две десетилетия има връзки с омъжени жени като Фреда Дъдли Уорд и Телма Фърнес. Но нова фигура се откроява: Беси-Уолис Симпсън, американка и два пъти омъжена – всичко това напълно неприемливо според тогавашните стандарти.
- Хронология на една афера
Януари 1931 г. – Едуард среща Уолис на домашно парти, организирано от Телма Фърнес.
20 януари 1936 г. – Крал Джордж V умира, и принцът на Уелс става крал Едуард VIII.
Август–септември 1936 г. – Едуард и Уолис отплават на круиз из Средиземно море на борда на яхтата „Нахлин“.
27 октомври 1936 г. – Молбата за развод на Уолис е приета в съда в Ипсуич, въз основа на инсценирана изневяра.
10 декември 1936 г. – Едуард абдикира в радио обръщение, написано частично от Чърчил, заявявайки, че не може да царува „без помощта и подкрепата на жената, която обича“.
3 юни 1937 г. – Едуард и Уолис сключват брак във Франция. По-късно същата година правят спорно посещение в Германия и се срещат с Хитлер.
юни 1940 г. – Двойката бяга в Португалия след германската инвазия във Франция. Едуард е назначен за губернатор на Бахамите.
1946–1986 г. – Живеят в Париж до края на живота си. Погребани са заедно в кралското гробище във Фрогмор, близо до Уиндзор.
- Какво привлече Едуард към Уолис?
Уолис Симпсън не е била традиционно красива или обичана от обществото, но е била остроумна, амбициозна и решителна. Според приятели, бързо ѝ омръзнал кралят, но Едуард бил заслепен. Още през 1934 г. неговият конюшен, Джон Еърд, пише: „Принцът... следва У. като куче.“
Докато Уолис била „само“ негова любовница, правителството не се намесвало. Но когато Едуард открито заявил, че ще се ожени за нея на всяка цена, кризата станала неизбежна. През лятото на 1936 г. двойката предприема пътуване с яхта, което предизвиква международна сензация. Европейските и американските медии започват да следят всеки техен ход, докато британската преса мълчи.
Разведената американка, заради която един крал абдикира и последва сърцето си
- Фалшифицирани доказателства и заговор за развод
За да получи развод, Уолис организира инсценировка, при която съпругът ѝ – Ърнест Симпсън – уж ѝ изневерява в хотел в Брей. Ако съдът усетеше измама, молбата можеше да бъде отхвърлена. Само ловкостта на адвоката ѝ Норман Биркет спасява случая.
Междувременно Болдуин се среща с краля в уединената му резиденция, Форт Белведере. Предложението било ясно: разводът да бъде отложен, а Уолис – изпратена в чужбина. Едуард отказва. Започва да се обсъжда дори морганатичен брак – при който Уолис няма да е кралица – но идеята е бързо отхвърлена от всички, освен един член на кабинета.
- Абдикация или катастрофа
На 1 декември 1936 г. епископът на Брадфорд случайно отприщва буря, когато говори за морала на краля. Пресата най-сетне се възползва и публикува подробности за аферата. Натискът е неустоим. Несигурността вреди дори на коледната търговия. Въпреки опитите на Чърчил да отложи кризата, решението е ясно: кралят трябва да избира между короната и Уолис.
Общественото мнение е непреклонно. Писма до правителството са изпълнени с остра омраза към Уолис. Вирджиния Улф описва разговор с бакалин: „Не можем да имаме жена Симпсън за кралица... тя не е по-кралска от теб или мен.“
Подкрепата за Едуард идва само от комунисти и фашисти – с надежди, че кризата ще доведе до край на монархията. Всички останали – от работническата класа до политическите елити – стоят зад правителството.
Така, само 10 дни след като скандалът излиза наяве, Едуард VIII слиза от трона. За една жена.
