Н а 17 октомври 1448 г. започва Втората битка при Косово – едно от най-драматичните и решаващи сражения в късното Средновековие. Тя бележи последния голям опит на европейските християнски сили да освободят Балканите от османско владичество, преди вековната хегемония на Османската империя да се установи окончателно на полуострова.
Само четири години по-рано, през 1444 г., битката при Варна довежда до гибелта на младия полски и унгарски крал Владислав III Варненчик и до срив на кръстоносния устрем. Въпреки тежката загуба, унгарският воевода Януш Хуняди – един от най-опитните пълководци на епохата – не се примирява. Той планира нов поход срещу османците, надявайки се да обедини християнските сили на Централна и Източна Европа.
През есента на 1448 г. Хуняди събира армия от около 20 000 души
– унгарци, чехи, поляци, германски рицари и влашки контингент, воден от Влад II Дракул (баща на прочутия Влад Цепеш). Целта е ясна: да се пробие към Сърбия, Косово и по-нататък към Македония, за да се отреже пътят на османците към Европа.
Срещу тях се изправя османската военна машина. Султан Мурад II, който вече веднъж е смазал кръстоносците при Варна, бързо реагира. Той повежда около 40 000 опитни войници – спахии, еничари и съюзни балкански отряди.
Мястото на сблъсъка е Косовото поле, близо до днешния град Прищина – същата историческа равнина, където половин век по-рано се е разиграла първата легендарна битка при Косово (1389 г.), довела до покоряването на Сърбия.
Три дни кръв и хаос
Сражението започва на 17 октомври 1448 г. и продължава три дни. В началото християнските сили удържат позиции и дори успяват да нанесат сериозни щети на османския център. Но след поредица от тактически грешки и липса на подкрепления, Хуняди попада в капан. В нощната битка османците обкръжават унгарските редици, а сутринта настъпва пълен разгром.
Оцелелите се оттеглят в паника; Хуняди е пленен от сръбски войски, недоволни от това, че походът е преминал през земите им без разрешение. Освободен е едва след като плаща откуп. Десетки хиляди воини загиват, а мечтата за освобождение на Балканите угасва за столетия.
Последният лъч надежда на Средновековна Европа
Втората битка при Косово се смята за край на кръстоносните походи на Изток. От този момент нататък османците остават без реален противник в региона. Следващите десетилетия носят пълното затвърждаване на тяхната власт – падането на Константинопол (1453 г.), а по-късно и завладяването на Босна, Херцеговина и Албания.
За историците днес тази битка символизира сблъсъка между два свята – един западен, разединен и изморен от вътрешни борби, и един източен, дисциплиниран и целеустремен. Тя бележи края на една епоха и началото на нова реалност, в която Балканите остават под османско влияние близо пет века.
- Списъкът на Шиндлер
На този ден през 1999 г. светът отново се докосва до една от най-затрогващите истории от Втората световна война. В Германия е намерен оригиналният „Списък на Шиндлер“ – документ, в който са записани имената на 1200 евреи, спасени от нацистките лагери на смъртта благодарение на смелостта и човечността на един германец – Оскар Шиндлер.
Списъкът е съставен през 1944 г. от Шиндлер и неговия счетоводител Ицхак Щерн. В него са вписани работниците от фабриката на индустриалеца в Бърно и по-късно в Бърнлиц, Чехия – хора, които той успява да обяви за „незаменими“ за военната индустрия и така ги спасява от сигурна смърт в лагерите на Аушвиц.
Откритието, което развълнува света
През октомври 1999 г. в архив в германския град Хилдесхайм изследователи намират един от оригиналните списъци, подписан от самия Шиндлер. Документът съдържа 1200 имена, разпределени по професии – инженери, механици, счетоводители, стругари – хора, които той лично е защитавал с риск за собствения си живот.
Новината обикаля света и предизвиква вълна от емоции. Историците я наричат „едно от най-ценните свидетелства на XX в.“, защото материално потвърждава история, която дълго време е звучала почти като легенда.
Историята на Оскар Шиндлер става световноизвестна благодарение на романа „Шиндлеровият списък“ на Томас Кинили и още повече – чрез филма на Стивън Спилбърг от 1993 г., който печели седем награди „Оскар“. Лентата връща човешкото лице на трагедията и показва, че героизмът невинаги идва от съвършените – а понякога от обикновените хора, които просто избират да не мълчат пред злото.
Оскар Шиндлер
Оскар Шиндлер умира през 1974 г. в Германия, но е погребан в Йерусалим – единственият член на нацистката партия, получил подобна чест. Израел го признава за „Праведник на народите“, а потомците на спасените – известни като Шиндлерюден („евреите на Шиндлер“) – днес са над 8 000 души по целия свят.
Още събития на 17 октомври:
- 1707 г. – Състои се сватбата на Мария Барбара Бах и Йохан Себастиан Бах.
- 1979 г. – Майка Тереза е наградена с Нобелова награда за мир.
- 1931 г. – Ал Капоне е осъден на 11 години затвор за укриване на данъци.
- 1933 г. – Поради нарастващия антисемитизъм Алберт Айнщайн напуска Германия и се установява за постоянно в САЩ.
Родени:
- 1918 г. – родена е американската актриса Рита Хейуърт
- 1923 г. – роден е българският актьор Апостол Карамитев
- 1972 г. – роден е американският рапър Еминем
Починали:
- 1849 г. – умира полският композитор Фредерик Шопен
